вторник

Велики Жени


Амелия Иърхарт

Амелия Мери Иърхарт (24 Юли 1897 - изчезнала на 2 Юли 1937, обявена за починала на 5 Януари 1939) е бележит американски пионер на авиацията, автор и адвокат на женските права. Обаянието от живота, кариерата и изчезването й продължават и до днес. Цитати:
“Приключението само по себе си си струва.”
“След полунощ луната се скри и аз останах сама със звездите.
Много пъти съм казвала, че изкушението от полета е изкушението на красотата,
а на мен не ми трябва друг полет за да се убедя, че причината летците да летят,
независимо дали те го знаят или не, е естетичният призив на летенето.”
“Най-ефективният начин да го направите е да го направите.”
“По-добре направи някое добро дело близо до дома,
вместо да отидеш и надалеч да кадиш тамян.”
“Ефектът, от това да имаш интереси извън родното, работи добре. Колкото повече един човек прави и вижда и чувства, толкова повече е способен да направи, и толкова по-искрено оценява фундаменталните неща, като дом, любов и взаиморазбирателство.”
“Има два вида камъни, както всеки знае, единия от които се търкаля.”
“Моля ви, знайте че съм наясно с рисковете. Искам да го направя, защото искам да го направя. Жените трябва да се опитват да правят неща, така както мъжете са опитали. Когато се провалят, техният провал би трябвало да бъде предизвикателство за другите.”
Аз съм Аз. 

В целият свят няма никой друг, който да е точно като мен. Всичко, което извира от мен, е установена истина, че е мое, защото аз сама го избрах -- Аз притежавам всичко за мен: моето тяло, моите чувства, моята уста, моя глас, всички мои действия, независимо дали те са отправени към другите или към мен. Аз притежавам собствените си фантазии, мечтите си, надеждите си, страховете си. Аз притежавам триумфите и успехите си, всички мои провали и грешки. И защото притежавам всичко отнасящо се за мен, мога лично да опозная себе си.Правейки това, мога да обичам себе си и да бъда в приятелски отношения с всички мои части. Знам, че съществуват аспекти свързани с мен, които ме объркват, и други аспекти, за които незнам -- но докато съм приятелски настроена и обичам себе си, мога смело и с надежда да търся решения за объркванията и начини да открия повече неща за себе си. Както и да изглеждам, и звуча, каквото и да казвам и правя, и каквото и да мисля и чувствам в даден момент във времето, това съм лично аз. Ако по-късно някои части от това как изглеждам, звуча, мисля и чувствам се окаже, че не ми пасват, мога да ги премахна, да запазя останалото, и да създам нещо ново, на мястото на това, което съм премахнала. Мога да виждам, да чувам, да мисля, да казвам и да правя. Имам инструментите, с които да оцелея, да бъда по-близко до другите, да бъда продуктивна и да създавам смисъл, и да създавам ред от света на хората и нещата около мен. Аз притежавам себе си и затова мога да проектирам себе си. Аз съм Аз и така съм си Добре.





Вирджиния Сейтър 
(1916 - 1988)
Автор и Психотерапевт

четвъртък

Толкова Високи, Колкото Вие Искате Да Бъдете

Когато било на 2 годишна възраст, това осиновено дете на двама колежански професори, изведнъж и най-неочаквано спряло да расте, и здравето му започнало да се влошава. Екип от доктори му дали не повече от шест месеца живот, след като му поставили диагноза, че страда от рядка болест, която населява храносмилателната система и питателността в храната. Интравенозни захранвания от витамини и добавки, му позволили да възвърне силата си, но ръстът му бил блокиран завинаги.
Прикован към болничното легло за дълъг период от време, до 9 годишна възраст, той тихичко чертаел отмъщението си за хлапетата, които му се подигравали и го наричали 'фъстък'.




Много години по-късно той си спомня, че подсъзнателно 'цялото това преживяване го е накарало да иска да успее в нещо атлетично.' Понякога сестра му, Сюзан, ходела да се пързаля с ледени кънки на местната пързалка, а той ходел да гледа. Стоял той там, издънката, недорасналото хлапе, с хранителна тръба прекарана през носа му, чак до стамаха. Когато не я използва, единият край на тръбата се залепва зад ухото му.
Един ден, гледайки как сестра му се върти по леда, се обърнал към родителите си и им казал, 'Знаете ли, мисля че бих искал да опитам пързаляне с ледени кънки.' Говорим за двама възрастни, гледащи своето животозастрашено дете, с блясък в очите отвъд разумната мисъл!'


Е, опитал и страшно му харесало, и се впуснал в това със страст. Ето нещо забавно, в което е можел да изпъкне, и в което височината и теглото не били важни.
По време на медицинския му преглед следващата година, докторите разтърсени открили, че той всъщност е започнал да расте отново. Било твърде късно за него да достигне нормална височина, но нито за него, нито за семейството му имало някакво значение. Той се възстановявал и успявал. Той повярвал в мечтата си, въпреки че нямал кой знае какво друго, с което да се захване.
Повече никое от децата не му се подиграло през този ден. Вместо това, всички го приветствали и бързали да му вземат автограф. Той тъкмо бил приключил поредното зашеметяващо представяне в света на професионалното фигурно пързаляне, с дълга серия от тройни скокове, сложни маневри и атлетични движения, завършена със състезателен преден флип, който го спира на инчове от публиката. Въпреки че сега е пенсиониран от професионалното пързаляне, той продължава да бъде треньор, ментор и коментатор, почитан от всички в зимните спортове.

На 5 фута и 3 инча, и 115 паунда от чиста мускулна маса и наелектрезираща енергия, бившият Олимпийски Шампион - Златния Медалист по фигурно пързаляне Скот Хамилтън, стои толкова високо и толкова гордо, колкото стои и всеки победител.

Ръстът на Скот не е ограничил неговата вяра и достижение. Не оставяйте съмненията и критиките да ограничат вашата вяра. Това не означава, че ще успеете почти във всяка продажба или ще бъдете повишени за рекордно време. Скот Хамилтън със сигурност не е успял във всеки троен аксел, който е пробвал, особено по време на началната учебна фаза. Успехът в развитието на всяко умение, изисква опорна вяра във вашата способност, която никога не бива да бъде оставена да се разколебае.
Можете да стоите високо и изправени, без значение колко сте малки!


Scott Hamilton

понеделник

Не Позволявайте На Никого 

Да Променя Мечтата Ви!

Има хора, които ще се опитат да ви убедят да промените виждането си. Ще ви кажат, че сте луди и че това не може да бъде направено.

Ще има и такива, които ще ви се смеят и ще се опитват да ви принизят до тяхното ниво.
Моят приятел Monty Roberts, авторът на “The Man Who Listens to Horses", нарича тези хора “крадци на мечти”. Не ги слушайте!
Когато Monty бил в средното училище, учителят дал за задача на децата от класа да напишат какво биха желали да правят, когато порастнат. Monty написал, че иска да притежава свое собствено ранчо, разстилащо се на площ от 200 акра, в което да отглежда чистокръвни състезателни коне.
Учителят му написал двойка, обяснявайки че оценката е произлязла от това, че е счел мечтата му за нереалистична. Никое момче, живеещо в каравана на гърба на камионетка, не би било способно да натрупа достатъчно пари, за да купи ранчо, да поръчва породисти коне за разплод и да плаща заплатите за работна ръка. Когато предложил на Monty възможността да пренапише домашното си за по-висока оценка, Monty му казал, “Вие задръжте двойката; Аз задържам мечтата си.”
Днес 154-акровото “Flag Is Up Farms” ранчо в Солванг, Калифорния, отглежда чистокръвни коне и обучава хиляди треньори как да се “присъединят” и да тренират конете по един много по-хуманен начин.

събота

Щастието и филма "Living Luminaries"

В сърцевината на всяко желание за пари, слава и власт, стои дълбок копнеж за щастие.
Въпреки че Amazon.com се гордее с над 200,000 заглавия на темата за щастието, фактът е че хората все още продължават да го търсят.
Филмовите дейци Michael Lasky и Larry Kurnarsky проектират своето виждане върху въпросите във филма "Living Luminaries ( On the Serious Business of Happiness)". Филмът проследява млад търсач, който открива как щастието може да бъде открито, ако се оставим да живеем в настоящето и съзнателно практикуваме благодарността, прошката и добротата. Той интервюира елитен списък от брамини, шамани, равини, министри, Тибетски монаси и автори на бестселъри, измежду които са и Marianne Williamson, Don Miguel Ruiz, Eckhart Tolle and Michael Bernard Beckwith.
Успяхме да стигнем до Michael Beckwith, основател на Agape International Spiritual Center в Лос Анджелис и гост-експерт в DVD "Тайната", както и шоу-програми като "Oprah" и "Larry King Live,” и да го попитаме за преследването на щастието.
Въпр. Какво е Вашето определение за щастието?
Отг. Щастието и радостта са качества, които са ни толкова присъщи, като на уникални експресии на Вселената на Бог. Щастието не е основано на условия. Условията са базирани върху чувството на щастие, което генерираме от вътре. То е трансцедентно духовно качество, което ни приближава, когато започнем да прогресираме.
А какво е съобщението, което се надявате, че тези които гледат “Living Luminaries” ще получат?
Че всички ние сме тук като силни същества, които носят радост и щастие, и творчество, и красота на света, но не сме тук за да изземем всичко това от света. Можем да кажем, че както кучето клати опашката си, така живеят и повечето хора, надявайки се, че света или нещо извън тях  ще ги направи щастливи.
Щастието е нещо, което изваждаме на белия свят, когато станем съзнателни за себе си. Тази точка бе показана по уникален начин в "Living Luminaries" в интервюто с Geronimo Pratt.
По времето, когато е бил в затвора, е успял да развие капацитет на пробуждане и хармония.
Ако ние като индивиди сме фокусирани върху собственото си щастие, значи ли това, че се получава някаква несъвместимост, ако желаем да изживеем живота си като Исус, Ганди или Майка Тереза?
След като веднъж разберем, че щастието е вътрешна работа, че е духовно качество, тогава фокусирането върху [личностното] щастие не е егоистично, не е превъзнасяне. А е събуждането за това, което сте вие. И щом веднъж се събудите за това, което е във вас, вече можете да бъдете в услуга.
Не можете да наливате вода от празна чаша. Ако сте угорчени, нещастни или депресирани, тогава нямате нищо, което да дадете на света. Но ако сте достигнали до източникът на вътрения ентусиазъм, тази вътрешна щедрост, тази вътрешна светлина, това вътрешно щастие...вече имате какво да дадете, за да можете да живеете живота, който е поддържал Исус.
Вие активно участвате в създаването на повече мир в света, посредством анти-военни демонстрации. Как балансирате това с желанието да останете щастлив и мирни в себе си?
Първо, аз не участвам в анти-военни демонстрации, но наистина участвам в про-мирни и про-любов и про-хармонични програми, конференции и т.н., защото не вярвам в бъденето на анти-каквото и да било. Ако си анти-нещо, ти всъщност даваш повече енергия на това, против което всъщност сте.
Когато мисля за трибуните, на които се качвам, било то за мир или за всяко момче и момиче на планетата да имат достатъчно да ядат, или за всеки човек да има добра медицинска грижа или подслон или достъп до обучението, аз всъщност описвам една визия за света, която работи за всеки. Светът се променя когато индивидите са способни да опишат дадена визия и да вървят в съответната посока.
Кой е най-важният съвет, който бихте дали на силно устремения духовен търсач?
Духовната практика води до проникновение и разбулване. Толкова много духовни търсачи са блокирани, защото сега разполагат с толкова много информация - съществуват толкова много книги пред нас.
С филм като “Living Luminaries,” съветът ми е да извлечете нещо от филма, което в действителност бихте могли да приложите. Когато гледате филма, вземете си тефтерче, и когато някой от учителите каже нещо, което резонира с вас, запишете го и после си задайте въпроса: "Как бих могъл да приложа това в живота си?
Вселенският закон гласи "поискай и ще получиш." Докато задавате този въпрос, вселената ще започне да ви казва как можете да го приложите. Ще получите вътрешно разкриване. Във вас ще се понесат нови идеи - вдъхновение, ентусиазъм и висши мисли...и животът ви ще се промени. Затова не искаме да възприемаме, че хората гледат един такъв филм и просто пасивно попиват тази информация, не правейки нищо повече с нея. Искаме хората да гледат филма, да се вдъхновят, а после да предприемат някакво действие, съответстващо на новата информация.
Бихте ли желали да споделите някоя от вашите ежедневни практики?
Всеки ден пиша в моя "Журнал на Невъзможното". В "Алиса в страната на чудесата" на Луис Карол, има един абзац, в който Кралицата казва, "Трябва да повярвате поне шест невъзможни неща преди закуска." Затова преди да изляза от къщи си пиша шест невъзможни неща. Може да напиша нещо като дори като "В нашето житейско време ще видим края на СПИН-а."  Или  може да бъде "В нашето житейско време ще има мир на планетата и всяко момче и момиче ще имат достатъчно храна." Пиша такива големи идеи и понякога ги повтарям или пиша неща за собствения си живот.
Това което се случва е, че ума започва да се тренира да мисли извън това, което света нарича нормално и това, което нарича възможно. Когато свикнете да мислите така, вече започвате да получавате проникновения, които ще ви помогнат в собствения ви живот, и които ще ви помогнат да се превърнете в инструмент, който да създаде невъзможни неща за някой друг. Повечето хора действат само за нещата, които мислят че могат да постигнат, което въобще не е креативно.
Една от причините защо "Тайната" се превърна в такъв феномен е намерението на хората, които продуцираха филма и намерението на хората, които участваха в него. Всички те наистина искаха да огласят духовните принципи. Другата причина е че след 9-ти Септември, хората са готови да чуят съобщението, че съдбата им е в собствените им ръце. Те бяха заринати с терористични предупреждения и мерки за сигурност, и аз мисля че "Тайната" предлага съобщение за придобиване на сила.
Мислите ли, че “Living Luminaries” ще бъде естествена прогресия за тези, които са гледали филма "Тайната"?
Да. За тези, които са готови да скочат, е естествено преминаване към идеята, че радостта и щастието не са базирани на условията, а са базирани на вътрешното. Ако гледате "Тайната", а после гледате и “Living Luminaries”  и някои от другите филми които ще се надигнат, те всички ви дават по едно липсващо парче от пъзела. Знам, че всички които гледат “Living Luminaries” ще открият, че живота им ще се промени, ще бъде докоснат и вдъхновен.