понеделник

17 Години Непрекъснат Провал

Упоритост” от Джон К. Максуел

Упоритостта не е въпрос на талант. Не е въпрос на време. А е въпрос на финиширане. Талантът осигурява надежда за завършване, но упоритостта го гарантира.


Бягане и Провал

Когато била малко дете, Вонетта (Джефри) Флауърс си мечтаела да се яви на Олимпийските игри. Бягала където и да отидела, спечелвайки си репутация сред съучениците си, че е много бърза. На девет години, Вонетта разбрала, че има специален талант. Докато се състезавала за един лекоатлетичен клуб в родния си град Бирмингам, тя шокирала треньорите си, постигайки най-доброто време за Основно Училище “Джоунсбороу”, надбягвайки момчета, по-големи от нея с две години!
Огромният талант на Вонетта я довел до Университета на Алабама-Бирмингам с лекоатлетична стипендия. Докато била в университета, тя продължила да преследва целта си за достигане на място в Олимпийския отбор. Тренирала усърдно, за да усъвършенства бягането си, прекарвала часове във вдигане на тежести, за да си добави сила и пробягвала изтощаващи интервали, за да изхвърля секундите от спринтовото си време. Благодарение на комбинацията си от талант и дисциплина, Вонета завършила колежанската си кариера като седемкратен общоамерикански шампион, състезавайки се на 100-метрови и 200-метрови пробези, дълъг скок, троен скок, седмобой и щафети.
Със завършената си колежанска кариера, Вонетта насочила погледа си към Олимпийските Игри през 1996 година. За съжаление се провалила да се класира за отбора, бягайки малко зад лидерите. Провалът я пробол, но Вонетта била решена да не се отказва. Намерила си работа като помощник-треньор и продължила с тренировъчния си режим.
През следващите четири години, Вонетта прекарала тялото си през наказателни тренировки, с поглед към Олимпийските Игри в Сидни през 2000 година. По нейни думи: “Отдадох безбройни часове на вдигане на тежести, правилно хранене и поддържане на умствена твърдост. Знаех, че времето ми на атлет наближава своя край, и се надявах, че проверките за Олимпийските Игри през 2000-та година, ще докажат че това е моята година да разбера какво е чувството да бъдеш Олимпиец.”
През Юни 2000-та година, Вонетта отново застанала на стартовата линия, за да бяга на Олимпийските Проверки в САЩ. За съжаление, Вонетта се класирала на 13-то място, и се провалила да влезе в Олимпийския отряд. Въпреки че била една от най-бързите жени в Америка, тя не била в избраната група, която щяла да представи Съединените Щати в Сидни. След 17 години на тренировки, тя останала с празни ръце от похода си към Олимпийските Игри.
Два дни след болезнения й провал от Олимпийските Проверки, съпругът на Вонетта забелязал една реклама за проверките за Олимпийският бобслеен отбор на САЩ. Той я убедил да се яви на проверките. Израствайки на Юг, Вонета не била привикнала към студа и снега, и освен това незнаела нищо за пързалянето с бобслей. На проверките обаче, нейното необикновено съчетание от скорост и сила, доказало че тя притежава идеалните качества за спирачка (това е човекът, който бута бобслея, за да му даде първоначален моментум, а после скача вътре заедно с управляващия шейната). Вонетта била избрана за отбора.




Решението на Вонетта да се присъедини към бобслейния отбор си имало своята цена - още две години на стриктна диета, възпалени мускули и безбройни часове, отдадени на постигането на върхова физическа форма. Това също означавало отлагане на мечтата й да бъде майка. Въпреки това обаче, нейните години на упоритост й се отплатили. Не само че Вонетта постигнала многогодишната си цел да се състезава на Олимпийските Игри, но тя също така се превърнала в първата Афро-Американка, която печели Златен Медал в Зимните Олимпийски Игри!







Упоритостта придружава таланта.
Талантът на Вонетта изглеждал почти безграничен, но той не би я довел до Олимпийските Игри, без възхитителното количество упоритост. Животът изглежда моделиран да накара човек да се откаже. Защото дори и най-талантливите индивиди са обвързани с обстоятелствата, а провалите са всекидневие. Само когато човек съгласува таланта с упоритостта, само тогава възможностите се превръщат в авенюта от успех.



Упоритостта означава да успеете, защото сте решени да го направите, а не защото това е вашата съдба.
Ако Вонетта беше видяла своята Олимпийска мечта, като въпрос на съдба, тя най-вероятно би се отказала след втория си провал да успее да се класира в лекоатлетичния отбор. След 17 години на тренировки, резултатите сигнализирали, че не било писано мечтата й да се сбъдне. Тя нямала естествена причина да се надява на перспективи. Тя обаче настъпила, решила да открие начин да достигне целите си, и накрая била възнаградена с успех.



Упоритостта означава да спрете, но не защото сте уморени, а защото задачата е изпълнена.
Упоритостта не влиза в играта, докато човек не се умори. Година или две след колежа, Вонетта все още се носела върху вълнението от нейните лекоатлетични шампионски титли от колежа. Била млада, енергична и оптимистично настроена за бъдещето. Нищо не и казвало да се откаже, и в резултат от това, не се нуждаела от нищо допълнително, за да продължава напред.
След вкусът на разочарованието, обаче, на Олимпийските Проверки, изтощението и загубата на кураж полазили Вонетта. Планината от работа пред нея започнала да излгежда все по-обезсърчаваща, а мечтата й започнала да й се струва малко по-трудна за постигане. Въпреки това, Вонетта упорствала. Продължила да вярва, продължила да тренира, и продължила да бяга, докато накрая не достигнала успеха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар