сряда

Зиг-Заг, Грешка-Поправка (от Т. Харв Екер)

 Несигурността е нещо, което повечето хора избягват като чума. Само че няма никакъв комфорт в това да знаем, че имаме място където да поставим главата си всяка вечер, да знаем че имаме неща да правим, храна да ядем, материали от които се нуждаем за основите на един приличен живот.

Ако сме честни, ние знаем, че също така се нуждаем и от малко мизерия, изненада, несигурност. В това има тръпка. Работата е, че понякога това идва под формата на нещо, което не сме очаквали, и вместо да прегърнем несигурността, ние се борим срещу нея. “Не очаквах това! Нещата не трябваше да се развиват по този начин!”

И вместо да се пуснем по течението, ние блокираме, докато вселената може вече много добре да се е нагласила как да се движи заедно с нашата промяна, вярвайки в нас и в живота. Има мъдрост в прегръщането на несигурността.

Разбирайки това, ние също така започваме да осъзнаваме, че целите към които се стремим, рядко се проявяват в права линия от А до Б до В. Това е абсолютно неестествено за вселената. Това е буквално невъзможно.

Богатство, пари, взаимоотношения; успехът във всяка арена в истинския свят се получава на зиг-заг. Трябва да очаквате, че постоянно ще се поправяте. Постоянно! И когато правите това, в крайна сметка ще се приземявате върху вашия успех. Единственият момент, в който няма да се приземите е, ако докато правите ‘грешки’ или мислите за себе си, като за ‘провал’, се откажете или не научите нищо.

Арогантно е за всеки един човек да си мисли, че е като гений и че нещата ще му се получават правилно всеки път. Може би няма да се получават. Но пък нашият житейски опит е за това, за да ни помага, а нашето желание да учим и да ставаме повече от това, което искаме, отваря очите ни към насочването и мъдростта на онези, които вече са се спускали по тези пътеки. Ако сте перфекционист - зарежете го. Безсмислено е. Грешки, поправки, грешки, поправки! Това е начина. Грешките са естествените начини да се научим.

Какво се случва с бебетата, когато се учат да вървят за първи път? Те падат! А какво би се случило, ако не се бяха поучили от тези грешки? Щяха просто да си останат паднали долу! Но те все още незнаят това. Никой не ги е научил какво е това “провал”. Точно обратното, те по-скоро получават окуражаване. Така че те просто стават и опитват отново. Много скоро, те ще започнат да роптаят срещу вашите опити да им помагате; така те стават уверени в себе си.

Обаче ако бяха възрастни, ето какво би се случило. Биха паднали, биха стояли паднали долу, и биха се почувствали наистина удобно. ‘Боже Господи, аз дори не заслужавам да вървя! Явно не е писано да бъде! Трябва просто да си лежа тук долу.’ Или се оправдаваме или осъждаме. ‘Мама никога не ме научи добре! Вината е нейна!’

Представете си колко по-малко несигурни ставаме, когато се чувстваме комфортно правейки грешки, достатъчно уверени в себе си, че да кажем: “Няма проблем, защото ще го направя както трябва следващия път.” Може би няма да го направим както трябва! Това пак е добре, защото увереността става толкова дълбока, че няма значение колко пъти ни отнема. Знаете, че ще го заковете и сте щастливи през цялото време, защото осъществявате тази практика във всички аспекти на живота, от взаимоотношенията до бизнеса.

Каква е вашата зиг-заг история? Достигали ли сте някоя обична цел по начини, по които никога не сте си представяли, че ще достигнете до дестинацията си? Има велики истории и обикновени истории, които хвърлят светлина върху силата на вселенската поправка. Искаме да чуем вашата!



Няма коментари:

Публикуване на коментар