петък

"БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ" От Стийв Гудиър

БЕЗ СЪЖАЛЕНИЯ
От Стийв Гудиър


През 1924г. на Олимпийските Игри в Париж, спортът 'Надпревара с Кану' бил добавен към списъка с международни състезания. Любимият отбор в състезанието с четиричленно кану бил отбора на Съединените Щати. Един от членовете на този отбор, бил млад мъж, на име Бил Хевънс.


Когато времето за Олимпийските игри наближило, станало ясно, че съпругата на Бил ще роди тяхното първо дете, по времето, в което отбора на САЩ ще се състезава на игрите в Париж. През 1924г. нямало джет-авиолинии от Париж до Съединените Щати, а само бавно движещите се презокеански кораби. Затова Бил се оказал пред дилема. Трябвало ли да отиде в Париж и да рискува да не бъде до съпругата си, когато бебето им се роди? Или трябвало да се оттегли от отбора и да остане със семейството си?


Съпругата на Бил настоявала, че той трябва да отиде в Париж. В крайна сметка, състезанието за Олимпийските Игри, било кулминацията на една пожизнена мечта. Но Бил се почувствал в конфликтна ситуация, и след дълго търсене в душата си, решил да се оттегли от състезанието и да си остане у дома, където можел да бъде опора за съпругата си, когато детето се роди. Той смятал за свой най-голям приоритет да остане до нея, дори по-голям от това да отиде в Париж, за да изпълни мечтата си.


Както се оказало, четиричленният кану-отбор на Съединените Щати, спечелил златния медал в Париж. А съпругата на Бил закъснявала с раждането на тяхното дете. Всъщност закъснявала толкова много, че Бил можеше да е отишъл да се състезава в събитието и да се върне вкъщи на време, за да бъде с нея за раждането.


Хората казвали: "Какъв срам!" Но Бил казвал, че не изпитва съжаление. До края на живота си, той вярвал, че е взел по-доброто решение.


Бил Хевънс знаел какво било най-важно за него. Не всеки успява да открие това. И той предприел действие спрямо това, което смятал за най-добро. Не всеки има силата на характера да каже 'не' на нещо, което той или тя истински иска, за да може да каже 'да' на нещо, което наистина има значение. Но за Бил това бил единствения начин да намери покой в себе си; единственият начин да не изпитва съжаление.


Към историята на Бил Хевънс има едно интересно продължение...


Детето, което в крайна сметка се родило на Бил и съпругата му, било момче, което нарекли Франк. 28 години по-късно, през 1952г., Бил получил кабелограма от Франк. Изпратена била от Хелзинки, Финландия, където се провеждали Олимпийските Игри през 1952г. Кабелограмата казвала: "Татко, спечелих! Нося вкъщи златния медал, който си загубил, докато си ме чакал да се родя!"


Франк Хевънс тъкмо бил спечелил златният медал за Съединените Щати в събитието по надпревара с кану - медал, който баща му мечтаел да спечели, но никога не го направил. Както казах, без съжаления.


Томас Кинкейд красноречиво е казал: "Когато се научим да казваме дълбоко, страстно 'да' на нещата, които наистина имат значение, тогава ще започнем да намираме мястото в живота си, както златния лъч прониква в дълбините на гората."


Стийв Гудиър
Автор и Оратор