сряда

ТЯ НИКОГА НЕ МЕ ИЗОСТАВИ

ТЯ НИКОГА НЕ МЕ ИЗОСТАВИ
© Майкъл Сегал
"Бутай..Буууутай!" - извиках на приятеля си, но се оказа че няма смисъл повече да опитваме. Колата ми беше заседнала в калта, а аз отивах на двойна среща. Бях само на 16 години и исках да направя добро впечатление на моята хубава и интелигентна приятелка. Обаче, чувайки оборотите на мотора заедно със заседналата в калта кола, не ни спечели много точки в очите на нашите приятелки.Продължихме да бутаме още и още, но нямаше излизане от калта.
Шарън - приятелката ми, палеше колата, докато Джеф и аз бутахме ли бутахме. Най-накрая казах:"Достатъчно!" Засрамен се приближих към Шарън, докато тя стоеше зад гумата на червената товарна кола на майка ми. Преди да кажа нещо забелязах скоростния лост на колата: Беше на нулева скорост!
Превключих скоростта на "каране", инструктирах Шарън да почака, докато и дам сигнал да премине на "акселератор", а после отидох отзад да помагам на Джеф да избутаме колата от калта.
Това беше нашата първа среща. И въпреки че имах кал навсякъде по себе си, в сърцето си имах любов. Бях "ужилен" от Любовната Буболечка.
Шарън и аз ходехме сериозно в гимназията. Аз отидох в колеж, когато Шарън завършваше последната си година в гимназията. Нашата любов, която цъфтеше, можеше да се сравни по размер само с голямото разстояние на нашите телефонни сметки.
Следващата година, Шарън се присъедини към мен в Тексаския Университет. Бяхме толкова щастливи. Мислехме, че сме на върха на света. Мислехме, че живота ни е уреден. И това беше така до тази изпълнена със събития вечер, когато за частица от секундата нашия живот се промени завинаги.
На 18-ти Февруари, 1981, учехме в библиотеката на Университета. Беше късно и Шарън ми каза, че трябва да се върне в общежитието да спи. Изпълзяхме до колата и се запътихме към общежитието й, но, за съжаление, датчика на газта ми отчиташе "празно". Стигнах до най-близкия магазин, заех $2 от Шарън и влязох в магазина да платя за газта.
Нещата не винаги работят така, както човек ги планира. За съжаление, магазина беше по средата на обир, а един от крадците ме накара да вляза в охладителя. Той ме последва, блъсна ме на земята и хладнокръвно ме застреля в задната част на главата- в стил "екзекуция"! Историята не свършва тук. Да, крадеца помисли че съм умрял и така е елиминирал всякакви свидетели на престъплението. Обаче, когато крадците излязоха от магазина, аз все още имах слаб пулс.
Много малко хора вярваха, че ще остана жив още дълго. Това е защото полицията прехвърли случая ми в отдел Убийства. По същата причина и неврохирурга, когато са го събудили вкъщи, за да дойде да ме види в болницата, е дошъл бързо, но се е върнал вкъщи, вярвайки че операцията, би била безполезна.
Обаче, когато доктора се върна в болницата на сутринта, беше шокиран да види че съм още жив. Той каза на родителите ми, че е необходима операция, но добави че би се изненадал, ако преживея операцията.
Измамих всички медицински експерти и преживях операцията. Обаче, хирурга предупреди родителите ми, че въпреки че все още дишам, вероятно никога няма да мога да комуникирам с никого или да разбирам някой, който се опитва да комуникира с мен. В основни линии, хирурга каза, че ще бъда "зеленчук".
Чувайки това, баща ми каза на Шарън: "Погрижи се за своя живот."
Шарън бързо отговори: "Майк е моя живот."
Въпреки че тогава още не бяхме женени, Шарън вярваше в клетвите, "в болест и здраве."
Тя отложи колежа за един семестър, за да бъде с мен в Болницата за Рехабилитация в Хюстън, където накрая ме преместиха. Шарън прекарваше времето си в болницата със своето "гадже, на което му се стичат лигите, защото не може да си движи устата", докато другите свежари от колежа прекарваха времето си в купони. Накрая Шарън се върна в Остин, за да продължи с обучението си в колежа. Отново имахме огромни телефонни сметки. Моята цел също беше да се върна в Остин, в Тексаския Университ, за да бъда с Шарън. Осемнадесет месеца след като никой не мислеше, че ще оцелея, аз постигнах тази цел. Една от най-главните ми причини бе ... Шарън, моята любов, която отказа да се предаде или да отстъпи.
Четири години след като се завърнах в университета - се дипломирах. За мен това означаваше, че най-сетне мога да предложа на Шарън, моята светлина в кррая на тъмния тунел. Тя беше човека, който винаги ме окуражаваше да гледам напред и да не се фокусирам върху миналото.
В един прекрасен Майски ден, Шарън и аз си разменихме брачни клетви и се оженихме. Беше писано да бъдем заедно. Срещахме се в продължение на девет дълги и пълни със събития години, но на сватбата осъзнах, че всичко си е струвало. Шарън наистина беше моята духовна приятелка.
Женени сме от много години и имаме красива дъщеря - Шоун. Преживяхме толкова много - малко лошо, но повечето, много повече - добро. Това не е просто "любовно писмо" до съпругата ми, а е историята на едно момиче, преодоляло "рационалните" мисли на всички останали, за да остане зад критично ранения си приятел. За мен това показва какъв тип жена е Шарън -- красота отвътре и отвън. А също така, това ни показва урока - да не се отказваме от мечтите си. Отдавам цялата заслуга за възстановяването ми на Шарън - не на мен. Незнам къде бих бил без нея - определено не и където съм днес.

ЗА АВТОРА
Майкъл Джордан Сегалкойто преодолява всички трудности след като бива прострелян в главата, е съпруг, баща, социален работник, независим автор ( включително CD/Download на 12 истории, записани върху лек музикален фон, озаглавени ВЪЗМОЖНО), и вдъхновяващ оратор, споделящ рецептата си за щастие, възстановяване и успех.

Няма коментари:

Публикуване на коментар