четвъртък

“Как да Накарате "Себе-Развитието" да Работи БЕЗОТКАЗНО Всеки Път!" от Боб Дойл

Съществува един типичен проблем с подхода, който повечето хора избират, към себе-развитието от всякакъв тип. Съществува предубеждение, че има нещо погрешно, което се нуждае от поправка. Вероятно е истина, че има сфери в живота им, които искат да променят. Настройката на ума, обаче, с която те подхождат към трансформацията, много често ще ОТРЕЧЕ съществуването на всички позитивни резултати, които може да са постигнали. Защо? Защото целият им фокус е върху ПРОБЛЕМА, който се опитват да разрешат, вместо да се фокусират върху визията си за това как ще изглежда живота им, без набедения проблем.

Съществува един съвсем основен физически и природен закон, който в крайна сметка предрешава ВСЕКИ успех на ВСЯКО ниво. Този закон диктува точно какъв ще бъде живота ни от момент до момент. И най-доброто, този закон е изцяло под наш контрол през цялото време, дори и ако не сме запознати с това.

Този "закон" е Законът на Привличането. През повечето време, чувате за този закон от гледна точка на това как той ще ви помогне да привлечете богатство или изобилие, като цяло. Законът на Привличането, обаче, надхвърля тези базисни желания. Законът на Привличането казва, че ще получите обратно точно това, което "вибрирате"...а именно, това, което ЧУВСТВАТЕ. Накъде е насочено вашето внимание? Насочено ли е към чувствата свързани с проблема, или е насочено към чувствата на липса на този проблем?

Ако подхождате към материала за себеразвитието с желание "да се отървете от проблема", и ако всичките ви чувства са за това колко ужасен и отчайващ този "проблем" е, Вселенският Закон нарежда, че вие просто ще привлечете ПОВЕЧЕ от тези чувства...повече от обстоятелствата, които ви носят този проблем. Вселената не е там "за да ви хване натясно". Тя просто отговаря на "молбата", която изпращате, посредством вашите чувства.

Ако, обаче, подходите към себе-развиващите ви решения с позитивни чувства, свързани с това, което ЩЕ бъде вашия живот...ако визуализирате успеха си с вашата програма за избор на всички сензорни нива, и най-вече нивото на ЕМОЦИЯ, вие буквално и магнетично ще ПРИВЛЕЧЕТЕ успеха, който търсите! Ще започнат да се случват чудеса!

И въпреки че това може да звучи малко "мистично" или дори абсурдно, аз ви уверявам, че ВСЕКИ аспект във вашия живот сега, ви е споходил в перфектен отговор на вашите преобладаващи мисли и убеждения, които имат директен ефект върху вашето емоционално състояние, което в замяна ви кара да излъчвате специфични и магнетични честоти, които привличат сходни честоти.

Никога не трябва да забравяме, че освен че сме просто плът и кръв, ние сме, на молекулярно ниво, ЕНЕРГИЯ. А нашата лична енергия се подчинява на същите физически закони, както и всичката останала Енергия, която изучаваме в по-традиционен смисъл.

Най-богатите, най-успешните хора на света, използват Закона на Привличането (макар и често несъзнателно) за да донесат в живота си без усилие това, което визуализират. Това може да бъде богатство, успешен бизнес, или удовлетворяваща връзка. Или, може просто да бъде мъдрост, спокойствие на ума и чувство за цел.

Голямата тайна е че вие наистина МОЖЕТЕ да имате всичко, което пожелаете, без значение колко "въздухарско" може да звучи това. Необходимо е само да научите няколко ключови концепции за това КАК да поискате това, което искате, за да започнете да го получавате в изобилие! Без значение какво вярвате или сте били научени да вярвате в настоящия момент, целта на живота ни не е да страдаме, да работим здраво с години, или да се опитваме да "разберем нещата". Нашата работа е да правим това, което обичаме да правим. Когато направим това с пълната вяра и знание, че правейки го, съвсем естествено ще привлечем нашите най-съкровени желания, ние се превръщаме в мощни магнити, които абсолютно гарантират нашия успех.

"Законът на Относителността" от Джон Ассараф

Ето един хипотетичен въпрос за вас:
Ще бъдете ли развълнувани, ако научите, че да създадете частен джет е също толкова лесно, колкото да създадете и хартиен самолет?

Това не е лудост. Двата закона, които ще дискутирам в този урок, обещават именно това.

Устроени сме да мислим, че проявяването на големите резултати, трябва да означава големи усилия.

Но така ли е наистина?

Първо, нека ви задам няколко уместни въпроса:

Вие ниски ли сте или сте високи?
Стаята, в която се намирате, голяма ли е или малка?
Печелите ли много пари или печелите малко?
Разбирате ли накъде бия? Искам да кажа, че докато не свържете или не сравните нещото във въпроса с нещо друго, вие не можете да отговорите.

В действителност, вие не можете да определите нещо, без да имате друго нещо, с което да го свържете, нещо за сравнение.

1,500 кв.м. къща може да са малко за някого, който е свикнал да живее в по-голяма къща, но за някой който изобщо никога не е живял в къща, може да се сторят като истински палат.

Вашите минали изживявания влияят върху оценките ви, но истината е, че всичко "просто е". 1,500 кв.метровият дом всъщност не е малък или голям. Той просто е 1,500 кв.метров дом, възприет и описан от различните хора като удобен, клаустрофобичен или огромен, в зависимост от тяхната собствена перспектива.

Ключова перспектива: Всичко е относително

По какъв начин е полезно това?

Ами, важно е да имате на ум Законът на Относителността, когато оценявате дадена ситуация или събитие. Ако продължавате да виждате нещо, което някой има или може да направи, като "повече" отколкото вие имате или можете да направите, тогава може да се окажете в беда.

Всичко е относително, и вие трябва да се научите да не се сравнявате с другите или с минали изживявания. Гледайте на нещата като "просто е", без осъждане, и вие никога няма да се поддадете на чувството, че не сте достатъчни или че нямате достатъчно.

Това става особено критично, когато пренастройвате ума си да бъде способен да ви помага да постигнете страхотните неща, които винаги сте искали. Ако постоянно осъждате нещата с общоприетите неуместни етикети, като "голямо" и "малко", вие ще си създадете ненужни препятствия.

Вселената не счита никое от желанията, които имате, като "твърде големи" или "твърде малки". Вселената е подготвена да достави всичко, което може да се случи да поискате, независимо дали е голямо колкото дворец или е малко, колкото копче. Тя просто чака да дадете поръчката си, така да се каже, и ще започне да движи нещата във вашата посока, основавайки се на Законът на Привличането.

понеделник

ЗА ЕДНА НОВА СЕДМИЦА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Скъпи Позитивни Приятели,
Надяваме се, че сте прекарали един Прекрасен, Вдъхновяващ, Позитивен и Незабравим уикенд. 
И все пак, ако по някаква причина нещата не са се развили толкова добре, колкото сте очаквали, 
изпращаме ви това видео, като начало на новата седмица, подарък от екипа на филма "Тайната". 
Мислете, Действайте и Изивейте Позитивно Живота Си, НАПУК на негативното!

Успешна Седмица на Всички Приятели!

неделя

"Диамантените Декари"

Един от най-интересните Американци, живели през 19-ти век, е един мъж на име Ръсел Хърман Конуел. Той се родил през 1843г. и живял до 1925г. Бил адвокат в продължение на петнадесет години, докато не решил да стане свещеник.

Един ден при него дошъл млад мъж и му казал, че иска колежанско образование, но финансово не е в състояние да се справи. Д-р Конуел решил, в този момент, че целта на живота му е, освен да бъде човек на расото - да прави именно това. Той решил да построи университет за непривилегировани, но заслужаващи студенти. Какво предизвикателство само! Трябвали му няколко милиона долара, за да построи университета. За Д-р Конуел, и за всеки човек с истинска цел в живота, нищо не можело да застане на пътя му към тази цел.

Няколко години преди тази случка, Д-р Конуел бил изключително заинтригуван от една истинска история - с нейната неостаряваща поука. Историята разказвала за един фермер, който живеел в Африка, и който, заради един посетител, започнал истински да се вълнува от търсенето на диаманти. Вече било открито изобилие от диаманти на африканския континент, и този фермер, който толкова се вдъхновил от идеята, че може да направи милиони долари от стойността на диамантите, продал фермата си и тръгнал по диамантената линия. Странствал по целия континент, а годините се изтъркулили, докато той все още продължавал да търси диамантите и богатството, които така и никога не намерил. Накрая бил напълно разорен, хвърлил се в една река и се удавил.

Междувременно новият собственик на неговата ферма намерил необикновено изглеждащ камък с размерите на селско яйце, и го поставил върху наметалото си, като вид любопитство. Един ден един посетител се отбил при него, а когато видял камъка, направо получил конвулсии. Казал на собственика на фермата, че този смешно изглеждащ камък върху наметалото му, е най-големия диамант, който някога бил откриван. Новият собственик на фермата казал: "По дяволите, че тя цялата ферма е покрита с тях" - и със сигурност имало достатъчно.

Фермата се оказало, че била Диамантената Мина Кимбърли...най-богатата мина, която света познава. Първоначалният собственик, буквално стоял върху "Диамантените Декари", до момента, в който не решил да продаде фермата си.

Д-р Конуел се поучил от тази история с фермера и продължил да учи и другите на тази поука. Всеки от нас се намира точно в центъра на нашите собствени "Диамантени Декари", ако само можехме да го осъзнаем и да развием земята, върху която стоим, преди да се оттеглим в търсене на по-зелени пасища. Д-р Конуел разказал тази история много пъти и привлякъл огромна публика. Разказал историята достатъчно пъти, за да събере парите, необходими му да започне строежа на колежа за непривилегированите, но заслужаващи студенти. В действителност, той събрал почти шест милиона долара, а университета, който основал, Университета "Темпъл" във Филаделфия, притежава поне десет колежа и още шест други училища.

Когато Доктор Ръсел Х. Конуел казвал, че всеки от нас стои върху своя собствен "Диамантен Декър", той наистина го мислел. Тази история не остарява...тя ще остане истинска завинаги...

Възможността не идва при нас просто ей-така - тя е там през цялото време - а ние просто трябва да я видим.

Ърл Найтингейл
1921-1989, Радио-Транскрипция от "Нашият Променящ Се Свят" 
Автор на "Най-Странната Тайна"

петък

Принципът на Нарциса

Принципът на Нарциса

Дъщяря  ми се обади няколко пъти, за да каже: "Майко, трябва да дойдеш и да видиш нарцисите преди да свършат." Исках да отида, но това беше двучасово каране от Лагуна към Лейк Ероухед. Да отидеш и да се върнеш отнема почти цял - и честно казано нямах почивен ден чак до следващата седмица.

"Ще дойда следващият четвъртък," - обещах аз без желание на третото й позвъняване. Следващият вторник се зазори студен и дъждовен. И все пак бях обещала, затова тръгнах по Път 91, продължих по I-215, накрая завих по Път 18 и започнах да карам по магистралата към планината. Планинските върхове бяха обвити в облаци, а аз бях изминала само няколко километра, когато пътя изцяло се покри с влага и сиво одеало мъгла. Започнах да карам съвсем бавно, а сърцето ми препускаше. Пътят става доста тесен и криволичещ към върха на планината.

Докато преминавах опасните завои със скоростта на охлюв, се молех да достигна отбивката в Блу Джей, която щеше да потвърди, че съм пристигнала. Когато най-накрая влязох в къщата на Каролин и я прегърнах, и поздравих внуците си - казах: "Забрави нарцисите, Каролин! Пътят е невидим от облаци и мъгла, и няма нищо в този свят, с изключение на теб и тези скъпи деца, което да искам да видя толкова отчаяно, че да карам дори и сантиметър повече!"

Дъщеря ми се усмихна със спокойствие: "Ние караме в тази ситуация през цялото време, майко."

"Ами, не можеш да ме върнеш обратно на пътя, докато не се изчисти - а после се отправям към къщи!" - уверих я аз.

Надявах се, че ще ме закараш до гаража да си взема колата. Механикът току-що се обади, че са завършили с ремонта на двигателя." - отвърна тя.

"Колко надалеч ще трябва да караме?" - попитах предпазливо аз.

"Само няколко блока." - каза Каролин с усмивка.

Така че приготвихме децата и отидохме до моята кола. "Аз ще карам," - предложи Каролин. "Свикнала съм." Влязохме в колата и тя започна да кара.

След няколко минути ми стана ясно, че сме обратно на Пътя Накрая-На-Света, пътувайки към върха на планината. "Къде отиваме?" - възкликнах аз, в стрес че сме обратно на планинския път в тази мъгла. "Това не е пътят към гаража!"

"Отиваме към гаража по дългия път," - каза с усмивка Каролин, " по пътя на нарцисите."

"Каролин," - казах строго аз, опитвайки се да звуча сякаш още бях майката, отговорна за ситуацията, "моля те, обърни. Няма нищо на този свят, което искам толкова отчаяно да видя, че да карам по този път в това време."

"Не се притеснявай, майко." - отговори тя със знаеща усмивка. "Знам какво правя. Уверявам те, че никога няма да си простиш, ако пропуснеш това преживяване."

И така, моята сладка и скъпа дъщеря, която никога не ми беше създавала трудности през целия си живот, изведнъж беше поела отговорността - и ме отвличаше! Не можех да го повярвам. Харесвашe ми или не, аз бях на път да видя някакви глупави нарциси - карайки през гъстата сива тишина на обгърнатия от мъгла планински връх, което смятах за абсолютен риск за живота и здравето.

Мърморих през цялото време. След около двадесет минути завихме по малък черен път, който се разклоняваше към една падина, изпълнена с дъбове, от страната на планината. Мъглата малко се беше вдигнала, но небето се снижаваше, сиво и натежало от облаци.

Паркирахме на малък паркинг, прилежащ към малка каменна църква. От позицията, в която се намирахме на върха на планината, можехме да видим в мъглата гребените на местността Сан Бернардино, като тъмните, прегърбени гърбове на стадо слонове. Далеч под нас, забулените в мъгла долини, хълмове и равнини, се простираха чак до пустинята.

В отдалечената страна на църквата видях един път, покрит от борови иглички, с високи вечно зелени храсти 'мансанита' и незабележима табелка "Градината на Нарцисите."

Хванахме децата за ръце и тръгхнахме след Каролин надолу по пътя, който криволичеше между дърветата. Планината се скосяваше от пътя с непостоянни склонове, гънки и долини, приличайки на ужасно намачкана пола.

Живите дъбове, планинския лавър, храстите и шубраците струпани по гънките, сивият, ръмящ въздух и зеленината, изглеждаха тъмни и монохроматични. Потреперих. После завихме, погледнах нагоре и ахнах. Пред мен лежеше най-величествената гледка, неочаквана и напълно удивителна. Изглеждаше така, сякаш някой беше взел огромна цистерна злато и я беше излял върху планинските върхове и склонове, където тя беше влязла във всяка цепнатинка и беше преминала всяко изкачване. Дори и в изпълненият с мъгла въздух, планината сияеше, облечена в огромни преспи и водопади от нарциси. Цветята бяха посяти във величествени, спираловидни шарки, панделки и откоси на дълбоко оранжево, бяло, лимонено жълто, червеникавооранжево, тъмнооранжево и маслено жълто.

Всяка разноцветна вариация (по-късно научих, че има повече от тридесет и пет вариации на нарциса), беше посадена, като група, така че да може да се криволичи и да тече, като своя собствена река, със свои собствени уникални отенъци

В центърът на тази невероятна и заслепяваща златна изложба, една каскада от сини гроздове хиацинт се спускаше, като водопад от цветове, заключена в своя твърд, като скала басейн, криволичеща измежду брилянтните нарциси. Очарователна пътека, виеща се из цялата градина. Имаше няколко отбивки за почивка, павирани с камък и обзаведени с Викториански дървени пейки, и големи вани от корали и карминови лалета. И сякаш това не беше достатъчно великолепно, та Майката Природа трябваше да добави и своята собствена благодатна нотка - над нарцисите прелитаха и се спускаха орляк западни сини птички, заливайки ни със своя блясък. Тези очарователни малки птички носят цвета на сапфирите, с гърди обагрени в пурпурно червен цвят. Когато танцуват във въздуха, цветовете им наистина са като скъпоценни камъни, над люлеещите се нарциси. Ефектът беше грандиозен.

Нямаше значение, че слънцето не грее. Блясъкът на нарцисите беше, като светлината на най-светлия слънчев ден. Думите, колкото и да са прекрасни, просто не могат да опишат невероятната красота на този окичен с цветя планински връх.

Пет декара цветя! (И това го разбрах по-късно, когато получих отговор на някои от въпросите си.) "Но кой е направил всичко това?" - попитах Каролин. Преливах от благодарност, задето тя ме беше довела - дори и против волята ми. Това беше изживяване 'един-път-в-живота'.

"Кой?" - попитах аз отново, останала почти без думи от почуда, "И как, и защо, и кога?"

"Това е просто една жена," - отговори Каролин. "Тя живее тук. Това е нейният дом." Каролин посочи към една добре поддържана А-образна къща, която изглеждаше малка и скромна в центъра на цялата тази величественост.

Отидохме до къщата, а ума ми бръмчеше от въпроси. Във вътрешният двор видяхме един плакат. Заглавието беше "Отговори на Въпросите, Които Зная, Че Си Задавате." Първият отговор беше лесен. Пишеше "50,000 луковици". Вторият отговор беше: "По една наведнъж, от една жена, две ръце, два крака, и много малко мозък." Третият отговор беше: "Започнато през 1958г."

Това беше то. Принципът на Нарциса

За мен този момент беше животопроменящо изживяване. Мислех си за тази жена, която никога не бях срещала, която преди повече от тридесет и пет години, беше започнала - по една луковица наведнъж - да внася своята визия за красота и радост, на един мрачен планински връх. По една луковица наведнъж.

Нямаше друг начин да бъде направено. По една луковица наведнъж. Няма преки пътища - само чистата любов към бавния процес на саденето. Любов към работата, докато тя се разгръща пред нас.

Любов към постижението, което расте толкова бавно, и което разцъфва само за три седмици всяка година. И все пак, сеенето само на една луковица наведнъж, година след година, е променило света.

Тази незнайна жена завинаги беше променила света, в който живееше. Тя беше създала нещо с неописуемо великолепие, красота и вдъхновение.

Принципът, на който нейната градина от нарциси учеше, е един от най-великите принципи на празника, а именно: да се научиш да се движиш към целите и желанията си по една стъпка наведнъж - често само по една бебешка стъпка наведнъж - да се научиш да обичаш 'правенето', да се научиш да използваш натрупването на времето.

Когато умножим малките парченца на времето с малките стъпки от ежедневните усилия, ние също ще открием, че можем да постигнем великолепни неща. Можем да променим света.

"Каролин," - казах аз тази сутрин на върха на планината, докато напускахме пристана на нарцисите, с умове и сърца все още окъпани и удивени от разкоша, който бяхме видели, "това е сякаш тази забележителна жена е забила игла върху земята! Украсила я е. Само си помислете, че тя е засаждала всяка отделна луковица в продължение на повече от тридесет години. По една луковица наведнъж! И това е единственият начин, по който тази градина е можело да бъде създадена. Всяка отделна луковица е трябвало да бъде засадена. Не е имало начин този процес да бъде съкратен. Пет декара цветове. Тази великолепна каскада от хиацинт! Всичко това, само по една луковица наведнъж."

Мисълта за това изпълваше съзнанието ми. Внезапно бях залята от последиците на това, което бях видяла. "Това ме кара да се чувствам тъжна от една страна," - признах пред Каролин. "Какво ли можеше да постигна аз, ако бях измислила някаква прекрасна цел преди тридесет и пет години, и бях работила по нея 'по една луковица наведнъж' през всичките тези години. Просто си помисли какво бих могла да постигна!"

Мъдрата ми дъщеря включи колата на скорост и сумира съобщението от този ден, по нейния директен начин. "Започни утре," - каза тя, със същата знаеща усмивка, която беше на лицето й почти цялата сутрин. Ех, дълбока мъдрост!

Безсмислено е да мислим за изгубените часове на вчерашните дни. Начинът да превърнете научаването на урока в празник, вместо в причина за съжаление, е само да попитате: "Как мога да използвам това утре?"

Джарълдийн Осплънд Едуардс

вторник

“Изяснете Си Каква Е Вашата Страст" от Боб Дойл

Страстта - знаейки каква би могла да бъде вашата - е голяма тема на разговор тези дни.

Тъй като Законът на Привличането излезе на преден план в последните няколко години, и хората започват да научават, че могат да създадат живота, който те искат, те се питат: "Добре, какво НАИСТИНА искам?"

Законът на Привличането наистина работи "автоматично" във ваша полза, когато сте наясно със страстите си и ги изживявате!

Но какво става, ако НЕ сте наясно?

Какво ако сте един от многото хора, които срещам, които се чувстват напълно откъснати от своето чувство за Страст? Какво става, когато ви помолят да опишете своя "идеален живот" или "визия", а вие незнаете дори от къде да започнете?

Първо, трябва да знаете, че това "откъснат" от чувството си за страст, е просто друга форма на съпротива.

Често пъти спираме да обръщаме внимание на страстите си още в началото на живота си, когато нашата по-традиционална система на образование и възпитание, има тенденцията да поставя детето на една пътека, от която детето няма реална полза.

Ако това, което сте научили за страстите си е че "те са подходящи за хоби, но не и за създаване на истински живот" или нещо подобно, то тогава без съмнение сте се откъснали от чувствата си на страст. Би било твърде болезнено да се живее с чувство на копнеж да направите нещо, което смятате че не можете да направите, затова измисляте историята, че "незнаете какви са вашите страсти."

Не казвам, че го правите преднамерено, защото не вярвам да е така. Това е просто вид емоционален защитен механизъм. Ако вярвате, че не знаете какви са вашите страсти, тогава не се налага да поемате отговорност, че не ги изживявате. Може би ще кажете: "Само ако знаех какви са моите страсти, щях да мога да приложа в живота си тази работа със Закона на Привличането, и нещата щяха да се променят." Но казвайки това, вие се съгласявате със себе си, че НЕЗНАЕТЕ какви са вашите страсти, и тази история започва да става все по-истинска и по-истинска за вас, докато накрая не повярвате наистина, че не притежавате нищо във вашия живот, към което да изпитвате страст.

Вместо да се чувствате "зле", вие сте избрали да се чувствате "сковани".

Ясно е, че не съществува истинска сила в това да се чувствате сковани. Не можете да привлечете нищо със скованост, освен повече скованост. Твърде много хора преминават през живота си със сковано чувство за страст, ограбвайки от себе си и от останалите хора подаръка, който самите те са за света.

Въпреки че идеята, че незнаете какви са страстите ви, в момента ви изглежда истинска, е идея, от която трябва да имате волята да се откажете, ако желаете да се придвижите към един пълноценен и удовлетворяващ живот. Тук сме, за да изживеем страстта си, затова нека не губим повече нито минута в правене на нещо друго!

Ето няколко неща за размисъл, които да ви помогнат да се гмурнете в изгубеното си чувство за страст:

1. За какво мечтаете? Когато умът ви "се изключва", съществува причина да броди там, където броди. Често пъти мечтите ни са подсъзнанието ни, даващо ни вкуса на това, което би могло да бъде.

2. Какво бихте правили цял ден, ако можехте и НИЩО да не правите, а парите изобщо не бяха проблем за вас? Това е много чест въпрос, използван да помага на хората да се гмурват в техните страсти, защото ако наистина можете да генерирате усещането, че сте финансово освободени, вие разчиствате пътя си, за да можете да помислите над това какво НАИСТИНА искате да правите. Но ако мислите за всичко от гледната точка на "дали ще ви направи пари", вие залъгвате сами себе си.

Ще отбележа, че отговорът на този въпрос за много хора е: "Нищо! Просто не бих правил нищо цял ден." Това е напълно справедлив отговор, и аз приканвам всеки с такъв отговор да предприеме една голяма визуализация върху такъв един ден, изпълнен с правене на нищо, и да види как тези визии естествено започват да се разрастват. Те ще ви отведат до вашата страст...

3. Какво или кой ви вдъхновява? Ако не можете веднага да влезете във връзка със своето собствено усещане за Страст, или да го назовете, ви приканвам да помислите какво или кой в света ви вдъхновява...и защо.

Можете да научите много за себе си, наблюдавайки как интерпретирате хората и ситуациите. Ако някой ви вдъхновява, заради това, с което се занимава, това би ли могло малко да ви подскаже с какво ВИЕ е възможно да желаете да се занимавате в този свят?

Ако сте вдъхновени от някакъв вид творческо изразяване, като изкуството, музиката, филмите или театъра, какво точно от това изживяване ви вдъхновява? Само защото сте вдъхновени от изкуството, примерно обаче, не означава, че съдбата ви е да бъдете художник.

Нещата, които ни вдъхновяват, не винаги са нещата, които би трябвало да бъдем или правим. Въпреки това обаче, всичко, което буди вдъхновение у нас, отваря портал към същността на това, което сме.

Следващият път щом се почувствате вдъхновени от нещо или от някого, може да се окаже интересно упражнение да се запитате - защо се чувствате вдъхновени. Каква част от вас е активирана в този момент? Какво действие - било то голямо или малко - се чувствате призовани да предприемете?

Съществуват цели курсове на разположение, които могат да ви помогнат да откриете чувството си за страст, но аз вярвам, че тези няколко въпроса - при искрен отговор - ще ви дадат много дълбок поглед върху това, към което сте се устремили.

понеделник

"Готови Ли Сте За Любов?" Незнаен Автор

Добрата връзка не е игра, която да изиграете или его-пътуване, на което да се отправите. Тя е любов...и двама души. Да обичаме някого, може да ни донесе най-голямата радост, която можем да си представим, и да ни нарани повече, отколкото ни се вярва. Ако не ви боли истински, когато човека до вас направи нещо, което ви е разочаровало, но ви боли истински, когато този човек изпитва болка и тъга, тогава вие знаете, че истински обичате този човек.

Да обичате някого означава, че трябва да бъдете готови да изживеете болките в сърцето и щастието, по едно и също време. Това е наградата и това е риска. Никога няма да разберем какво е да обичаш и да бъдеш обичан, освен ако не притежаваме волята да го изживеем.

Да споделяш любов навярно е най-стойностното и изпълнено със смисъл изживяване, което човек може да има. И има разлика между това да си влюбен в някого и да обичаш някого. Това е разликата между любовта, която е непостоянна, дива и краткотрайна, и тази, която е нежна и страстна, хранителна и дълготрайна. Първата е лесна. Втората, тази която има истинско значение за всички нас, изисква работа - защото се отнася за поддържане на взаимоотношения.

Изискват се усилия, за да обичаш някого. Трябва да бъдем способни да комуникираме един с друг. Никой не може да прочете мислите на другия. Винаги смятаме, че партньора ни знае какво мислим и чувстваме. Може би понякога е възможно да предскажем или да почувстваме мислите на другия, но това никога не е съвършено и отнема време да бъде развито.

Да получиш шанса да обичаш и да бъдеш обичан от някого, е благословия. Уважавайте го за това, което е, а не за това, което вие искате да бъде. Всеки е красив и специален по свой собствен специален начин. Никой не е съвършен. Именно истинската любов е нещото, което затваря празнината на несъвършенството, за да оформи една нежна повърхност на приемственост един към друг. Истинската любов вижда и приема човека, заради това, което е. И пак истинската любов е тази, която кара човек да се промени към по-добро.

Силата на истинската любов върху човека, е невъзможно да бъде отречена.

Връзката също така се нуждае и от целеотдаденост. Какво изобщо е любовта без целеотдадеността един към друг? Това е като принципите и ценностите. Всеки ги притежава, но те имат значение само дотолкова, доколкото имаме волята да ги защитим.

Същото се отнася и за целеотдадеността към връзките и човека, когото обичаме.

"Любовта е като антична ваза. Трудна за откриване, трудна за получаване, но лесна за счупване."

Всеки ден, навсякъде, се влюбват хора...но колко от тези връзки са самопожертвователна любов, а не просто връзки, формирани само заради интензивното чувство за влюбване? Имам стотици приятели, които казват вълшебните думички "Обичам те"...но често истината е че казват - "ВЛЮБЕН съм в теб". Има разлика между това да бъдете влюбени в някого и да обичате някого. Когато човек казва, че е влюбен във вас, това означава, че той/тя ви харесва за това, което сте в момента, и се е влюбил във вас, заради настоящото ви "аз".

Този вид любов е временен и продължава само дотолкова, доколкото продължава и приказката. Когато добрата фея дойде в полунощ, за да ни върне обратно към реалността, ние виждаме болките в сърцето от такава връзка...в която двамата бяха само ВЛЮБЕНИ един в друг.

Но ако човек казва, че ви обича, той/тя има предвид, че ви обича безусловно, заради човека, който сте сега, който сте бил в миналото, и който е възможно да бъдете в бъдещето. Когато той/тя казва, че ви обича и наистина го мисли, трябва да се запитате дали и вие също го обичате или сте влюбени в идеята да бъдете влюбени. Много е трудно да видим разликата, посредством логичното мислене. Оставете сърцето си да ви води. Бъдете благословени във вашето пътешествие в търсене на половинката ви.

събота

"10-те Най-Важни Минути във Вашия Ден" от Джак Канфийлд

Използване на Визуализацията за Впрягане 
на Силата на Вашия Подсъзнателен Ум

1-ви Януари по традиция е време за поставяне на цели. Но само след няколко седмици, много хора загубват своята мотивация и изоставят своите новогодишни решения.

Ако искате да се представите добре, въпреки условията, и не само да поддържате своя моментум, но също така и да увеличите шансовете си за успех, допълнете поставянето на целите си с визуализация.

Впрегнете Подсъзнанието Си

Визуализацията - или виждането на целта, като вече завършена, в окото на ума ви - е основна техника, използвана от най-успешните хора на света. Визуализацията е ефективна, защото впряга силата на вашето подсъзнание.

Когато визуализираме целите си като завършени, това създава конфликт в нашето подсъзнание между това, което  визуализираме, и това, което понастоящем имаме. Нашите умове са програмирани да се справят с такива конфликти, работейки за създаването на настояща реалност, която да съвпада с тази, която сме си представяли.

Визуализацията активира творческите сили на подсъзнателния ум, мотивирайки го да работи по-здраво за създаването на решения. Вие също така ще забележите нови нива на мотивация и ще се хванете да правите неща, които по принцип бихте избягвали, но това ще ви отведе по-близо до успеха.

Третитят начин, по който визуализацията тласка успеха нагоре, е като програмираме Ретикулярната Активираща Система (РАС), която служи като ментален филтър за 8-те милиона бита информация, които се излъчват в мозъците ни през цялото време.

РАС мисли в картинки, а не в думи. Ежедневната визуализация храни РАС със снимките, от които се нуждае, за да започне да филтрира информацията различно. В резултат на това, вашата РАС ще започне да обръща внимание на всичко, което може да ви помогне да постигнете своите цели - информацията, която иначе би била игнорирана.

Живейте в Този Момент

Въпреки че ежедневното практикуване на визуализацията е от жизнено значение, ние не е необходимо да прекарваме целия ден мислейки си за целите си, за да може тази техника да проработи. Всъщност, прекарването на твърде дълго време във визуализиране, може да открадне от вас нещо съществено - живеенето в този момент.

Дневните ритуали помагат да установите точния баланс между мисленето за бъдещето и живеенето в този момент. Започнете, като изберете време, през което ще преглеждате целите си и ще визуализирате вашия успех. В идеалният случай, правете това два пъти на ден - първото нещо сутрин и точно преди да заспите. Процесът типично ще отнеме 10 минути или по-малко.

Ако медитирате, правете визуализациите си веднага след медитацията. Задълбоченото състояние, достигнато по време на медитация усилва влиянието на визуализацията.

За най-голям ефект, четете целите и уверенията си на глас. След всяко едно от тях, затваряйте очите си и създавайте визуален образ на завършената цел в ума си.

За да умножите ефектите, добавете звук, аромати и вкусове. Най-важното е да добавите емоциите и телесните усещания, които бихте изпитвали, ако вече бяхте постигнали целта си. Изследванията показват, че образите и сцените, които са съпроводени със силна емоция, ще останат заключени в паметта ви завинаги. Колкото повече страст, вълнение и енергия натрупваме по време на визуализирането, толкова по-силни ще бъдат резултатите.

Щом веднъж визуализирате всяка цел, като завършена, време е да се освободите. Оставете целите си настрана, и прекарайте останалата част от вашия ден в настоящия момент.

Влезте в Настоящето Незабавно

Лесен начин незабавно да влезете в настоящето е като се фокусирате върху вашите телесни усещания. Невъзможно е да се фокусираме върху телата си и в същото време да бъдем в миналото или в бъдещето.

Примерно, фокусирайте се засега върху лявото си ходило. Какво чувствате? Обърнете внимание за минута върху усещането. После забележете какво чувствате в дясното си ходило, и прекарайте няколко момента наистина изпитвайки усещането. Ако бяхте способни да обърнете внимание на ходилата си, поздравления. Вие бяхте абсолютно в настоящето.

Ако през деня хващате ума си да плува към бъдещето, оставете настрана всякакви страхове или тревоги, които се надигнат. Пренастройте мислите си към това, как искате да изглежда бъдещето, когато го достигнете. После върнете съзнанието си обратно към момента.

Както се казва: "Днешният ден е подарък - затова се нарича настояще" (англ. Present - Подарък; Настояще). Използвайте визуализацията, за да постигнете целите си, но инвестирайте по-голямата част от времето си, наслаждавайки се на подаръка на днешния ден.

"Тренирайте Мозъкът Си с Медитация" от Джон Ассараф

Медитацията, това е нещото, което ви дава контрол, върху вашите мозъчни вълни. Медитацията тренира мозъка ви, така че да бъдете способни да се фокусирате върху и да излъчвате съобщението с вашите цели и визия. Медитацията ви настройва по-добре към приемането на отговорите, инструментите и ресурсите, които са ви необходими, за да изпълните тази визия. Тя постига това, като развива капацитета ви да модулирате и регулирате различните честоти на излъчваните мозъчни вълни.

Четирите основни нива на мозъчните вълни могат да бъдат сравнени с четирите скорости на автомобила, с първа скорост 'бета', втора - 'алфа', трета - 'тета' и четвърта - 'делта'. Повечето от нас функционират на 'бета' скорост цял ден. Можете ли да си представите как карате тази спортна кола с часове на първа скорост, с педала до дупка? Разбира се, че не. И все пак в основни линии това е нещото, което повечето от нас си причиняват. Изгаряме системите си. Нищо чудно, че повечето от нас падат в жертва на свързаните със стреса заболявания. И не е чудно, че практикуването на медитация има толкова значимо и положително въздействие върху същите тези заболявания.

Не че 'бета' е лоша скорост; първа скорост притежава голяма сила. Това е скоростта, която използвате, когато тепърва започвате; тя има силата да придвижи колата от стоене към движение. А и първа скорост е страхотна за коварни условия, като гладък лед. Но да карате по този начин цял ден? Ще си изпържите предавките.

Щом веднъж сте задвижили колата, вие сте разбрали първоначалната информация, и искате да превключите на втора скорост. Когато го направите, се случва нещо уникално. Когато превключите колата си на втора предавка, колелата започват да се въртят по бързо, и колата ви се движи по-бързо, въпреки това обаче, двигателят ви се забавя.

Как е възможно такова нещо? Тя е на различна скорост. По-малко усилие от страна на двигателя. По-малко гориво, по-малко износване. По-малко стрес. По-малко сърдечни заболявания, по-малко удари, по-малко раздразнение, по-малко разочарование и гняв, по-малко депресия и тревожност - и вие ставате все по-завършени.

Това е и описание на вашия живот, когато често пренастройвате мозъка си с медитация. С медитация можете да постигнете яснота за това 'кой' и 'какво' сте в действителност. Можем да се настроим към по-фини сигнали и да избираме информацията, която има решаващо значение да ни помогне да постигнем своите цели, когато медитираме и избягваме от нашето трескаво темпо.

"Тренирайте Вашият Мозък с Медитация" от Джон Ассараф

Медитацията, това е нещото, което ви дава контрол, върху вашите мозъчни вълни. Медитацията тренира мозъка ви, така че да бъдете способни да се фокусирате върху и да излъчвате съобщението с вашите цели и визия. Медитацията ви настройва по-добре към приемането на отговорите, инструментите и ресурсите, които са ви необходими, за да изпълните тази визия. Тя постига това, като развива капацитета ви да модулирате и регулирате различните честоти на излъчваните мозъчни вълни.

Четирите основни нива на мозъчните вълни могат да бъдат сравнени с четирите скорости на автомобила, с първа скорост 'бета', втора - 'алфа', трета - 'тета' и четвърта - 'делта'. Повечето от нас функционират на 'бета' скорост цял ден. Можете ли да си представите как карате тази спортна кола с часове на първа скорост, с педала до дупка? Разбира се, че не. И все пак в основни линии това е нещото, което повечето от нас си причиняват. Изгаряме системите си. Нищо чудно, че повечето от нас падат в жертва на свързаните със стреса заболявания. И не е чудно, че практикуването на медитация има толкова значимо и положително въздействие върху същите тези заболявания.

Не че 'бета' е лоша скорост; първа скорост притежава голяма сила. Това е скоростта, която използвате, когато тепърва започвате; тя има силата да придвижи колата от стоене към движение. А и първа скорост е страхотна за коварни условия, като гладък лед. Но да карате по този начин цял ден? Ще си изпържите предавките.

Щом веднъж сте задвижили колата, вие сте разбрали първоначалната информация, и искате да превключите на втора скорост. Когато го направите, се случва нещо уникално. Когато превключите колата си на втора предавка, колелата започват да се въртят по бързо, и колата ви се движи по-бързо, въпреки това обаче, двигателят ви се забавя.

Как е възможно такова нещо? Тя е на различна скорост. По-малко усилие от страна на двигателя. По-малко гориво, по-малко износване. По-малко стрес. По-малко сърдечни заболявания, по-малко удари, по-малко раздразнение, по-малко разочарование и гняв, по-малко депресия и тревожност - и вие ставате все по-завършени.

Това е и описание на вашия живот, когато често пренастройвате мозъка си с медитация. С медитация можете да постигнете яснота за това 'кой' и 'какво' сте в действителност. Можем да се настроим към по-фини сигнали и да избираме информацията, която има решаващо значение да ни помогне да постигнем своите цели, когато медитираме и избягваме от нашето трескаво темпо.

3 МЪДРОСТИ от Мистър Уолъс Д. Уотълс ("Науката Да Бъдеш Велик")

"Творческата сила вътре в нас ни превръща в образа на това, върху което насочваме вниманието си." 

Това, към което насочвате вниманието си се разширява във вашия живот. 
Ако насочите вниманието си върху липсата...
Именно това е нещото, което ще се разшири в живота ви.
Липса.
Защо?
Защото...
"Творческата сила вътре в нас ни превръща в образа на това, 
върху което насочваме вниманието си." 

От друга страна...
Ако фокусирате вниманието си върху изобилието...
Именно това е нещото, което ще се разшири в живота ви.
Изобилие.
Защо?
Защото...
"Творческата сила вътре в нас ни превръща в образа на това, 
върху което насочваме вниманието си." 

Ако фокусирате вниманието си върху болестта...
Именно това е нещото, което ще се разшири в живота ви.
Болест.
Защо?
Защото...
"Творческата сила вътре в нас ни превръща в образа на това, 
върху което насочваме вниманието си." 

От друга страна...
Ако фокусирате вниманието си върху здравето...
Именно това е нещото, което ще се разшири в живота ви.
Здраве.
Защо?
Защото...
"Творческата сила вътре в нас ни превръща в образа на това, 
към което насочваме вниманието си." 

"Имайте абсолютна вяра в себе си и в способността си да се справите с всяка комбинация обстоятелства, които може да се надигнат. Не се тревожете от това, че може да сте сами; ако се нуждаете от приятели, те ще дойдат при вас в подходящото време. Не се чувствайте затормозени, ако сте невеж; информацията, която ви е необходима, ще ви бъде предоставена, когато е време да я получите. Това, което вътре във вас ви дърпа напред, е в нещата и хората, от които се нуждаете, дърпащо тях пък към вас. Ако има конкретен човек, който трябва да познавате, ще се запознаете с него; ако има конкретна книга, която трябва да прочетете, тя ще бъде поставена в ръцете ви в подходящия момент. Цялото знание, което ви е необходимо, ще дойде при вас както от външни, така и от вътрешни източници. Вашата информация и таланти винаги ще бъдат на същото ниво с изискванията на случая."

"...Разумът, бидейки източника на всички неща, знае реалната истина, отнасяща се до всички неща; и, когато се свържете с него, вие ще имате т.нар. интуитивно възприемане на истината; ще откривате неща. Нещата ще се разтварят пред ума ви. Няма да ви бъде трудно да мислите за нови начини, и нови неща за вършене. Ако влезете в менталното поведение на ВЯРА и ДЕЙСТВИЕ, вие няма да се налага болезнено да набивате в главата си, че трябва да откриете нещо за вършене; вие ще бъдете отведени до него, или то ще бъде доведено до вас. Не мислете, че е много трудно да изобретявате нови неща, или да откривате нови методи; новите начини са вече познати, и вие просто трябва да влезете във връзка с Ума, който ги знае. Всичко необходимо е че с абсолютна ВЯРА, вие трябва да направите всичко, което можете да направите СЕГА, и да продължавате да се движите напред към повече живот. Няма ни най-малко значение дали виждате голямото нещо, което трябва да направите, или не; то ще ви бъде показано, когато му дойде времето, защото има ЕДИН, който знае. Имайте вяра, и ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ НАПРЕД."

петък

МОЯТА ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ

Животът Е Пътуването, А Не Крайната Дестинация

За много хора, щастието е точно зад ъгъла. Те просто трябва да получат своята степен, определена работа, промоция или повишение. Може би чакат да се оженят или да имат дете. Вероятно ще бъдат щастливи, когато се пенсионират.

Алфред Д'Суса каза: "Дълго време ми се струваше, че живота е на път да започне. Но винаги имаше някакви пречки по пътя, нещо все трябваше първо да бъде преодоляно, някаква недовършена работа, време за отслужване или дълг за плащане. После живота щеше да започне. Накрая ми просветна, че тези обстоятелства бяха моя живот." Джон Ленън го каза по друг начин: "Животът е това, което се случва, докато правите други планове."

Работата е там, че живота ни се случва в този момент. Ако искаме да получим удовлетворението и задоволството, което желаем, ние трябва да се научим да извличаме удоволствие и радост от всичко, което се случва на нас и около нас, защото тези изживявания са самата същност на нашия живот. Колкото сме по-съзнателни, че живота е пътуването, а не крайната дестинация, толкова по-вероятно е да извлечем най-доброто от него.

Затова, ако има неща, които желаете да направите, започнете да ги правите сега или приемете факта, че можете да бъдете щастливи, независимо дали ги правите или не.

Щастието не е просто зад ъгъла. То е сега или никога. Добрата новина е че разполагате с всичко необходимо да бъдете щастливи. Философите, поетите и учените са съгласни, че щастието не може да бъде постигнато с пари, престиж или власт. Щастието не е факт, а умствена нагласа. Всичко, което ви е необходимо е оптимизъм и благодарност.

Майкъл Джоузефсон

четвъртък

“Визуализирайте и Очаквайте Успех" от Денис Уейтли

Проучванията ни върху хора, които са достигнали големите върхове показват, че без значение колко различни са характерите им, работните им навици, професиите и половете им, хората, които постигат велики неща в живота, са визуализирали и са очаквали успех през цялото време. Те са имали способността да обрисуват живо постиженията си и да се подсигурят за предстоящите препятствия, през които ще преминат.

За да визуализирате човека, който най-много искате да станете, отделете малко време тази седмица, в което да можете да създадете атмосфера предразполагаща към затвърждаване на мечтите на живота ви. Може да искате да бъдете близо до океана, или до езеро, или в парк, в градина или в гората. Или може просто да се отпуснете в удобно канапе или стол. Вкарайте се в настроение за визуализиране. Когато лявата половина на мозъка е тиха и релаксирана, тогава ума е най-възприемчив към творчески идеи. За да улесните това, може да искате да използвате успокояваща музика, за предпочитане бавна и вдъхновяваща, като например Бах, Хендел или Вивалди, ако харесвате класическа музика, или нежни, популярни инструментали от епични филми или музика с някакво друго настроение.

Щом веднъж сте достатъчно релаксирани и оптимистични, оставете съзнанието си да се фокусира върху човека, който наистина искате да станете. Визуализирайте бъдещето в две времеви рамки: 5 години от този момент нататък и 10 години от този момент нататък. Първо, обрисувайте един ден от живота си след пет години броено от този момент. Кой ще бъдете след пет години? Къде се намирате професионално и географски? Къде ходите в понеделник сутрин?

Какво правите, виждате, чувствате и мислите? Кои са хората около вас? С какво животът ви след пет години е по-различен от сега?

След това проектирайте напред десет години броено от днес. Представете си филм за живота си от това време. Кой го гледа с вас? Какви драматични моменти са изобразени в този филм? Какви лични триумфи са разкрити? Какви пречки са смело преодолени?

Не се притеснявайте! Целта на това упражнение е да зареди един визуализиращ софтуер във вашия ментален компютър. Точно както компютърът трябва да бъде конфигуриран да приема специфични материали, така и вашия ум трябва да бъде подготвен да приема реалността на вашия по-голям успех. Чрез въвеждането на положителни образи за постигане на целите, вие се подготвяте да превърнете тези цели в реалност.

Особено много обичам да визуализирам как ме представят на вечеря в моя чест. Може би това е Менторската Зала на Славата! Не се смейте! Случва се! Церемониалмайсторът се приближава до микрофона и прочита най-важните моменти в живота ми, добавяйки няколко проникновения за това кой съм аз всъщност. Какво би казал церемониалмайсторът, ако тази вечеря се провеждаше след десет години във ваша чест? Посветете една страница във вашия журнал, за да опишете нещата, които искате да бъдат казани за вас.

Тази визуализация ще ви постави на пътя, който води към вашето бъдещо 'аз', което толкова живо описвате днес!

петък

МОЯТА ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ

Не Позволявайте на Живота 
Да Застане На Пътя На Вашия Живот


Спомените са толкова ясни. Тъкмо оправяхме последните детайли; последните гигантски кубове мрамор и цимент вече слягаха. Нямаше значение, че по стените имаше само едни наистина големи камънаци и чукани. Каква невероятна структура! Нито Индианците, нито Кавалерията, нито Кралските Мъже или Атила - вождът на Хуните, можеха да съборят тези стени. Приятелите ми и аз бяхме издигнали тази невероятна крепост, за да противостои на всяка атака от нашите въображаеми врагове. Никога не ни беше хрумвало, че тази крепост, тази колона от сила, би могла да се разпадне всеки момент. Беше ни отнело дни да я построим, но това бяха прекрасни дни. Слънцето грееше жарко, чак правеше мехури по кожата ни.  Юлските дни в южен Охайо са така. Великата Река на Маями блестеше в далечината, докато ние се потяхме и се борехме да построим този музей на машиностроенето. Разбира се, по това време ние незнаехме, че строим такова нещо, но това е гравирала паметта ми от тези дни върху сънищата ми. Бяхме построили нещо, което никой друг, никога преди, не беше строил, и щяхме да го защитаваме до последния човек; или 8 годишно момче. Животът по него време беше толкова вълнуващ, а тази крепост беше модел на всичко добро. И тогава дойдоха дъждовете. Два дни проливни дъждове, реката продължаваше да се надига, а непристъпната и  непробиваема крепост си беше отишла, отнесена в потопа. През тази седмица на 1953г., мечтите бяха унищожени, но щяха отново да се появят. Просто тогава все още не го осъзнахме. През ума ни изобщо и не мина мисълта, че ние всъщност научавахме една от основите на приключенския живот. Нищо не продължава вечно.

Интересно е как спомените и мечтите ни поддържат, докато растем. Животът често става това, което искаме да бъде, основавайки се на тези отдавнашни мечти. За жалост, ние твърде често забравяме да изживеем тези мечти и забравяме, че в една мечта всичко е възможно.

Винаги съм бил малко мечтател, така че тези отколечни спомени стояха в мен, все едно се бяха случили вчера. Това не означава, че по крепостта ми не е валяло няколко пъти. Тези спомени ми помогнаха да възстановя много крепости и да продължа да правя така и днес. Но пък, докато растем крепостите стават по-големи, по-силни и по-трудни за възстановяване, но не изчезват. Просто отнема повече работа. През годините научих, че тези възстановени крепости са довели до най-големите уроци, които някога съм преживявал. Това са уроците, които правят живота стойностен, по-предизвикателен и по-удовлетворяващ, от почти всички останали уроци взети заедно. Обичам да ги описвам просто като едно от множество прераждания.

Моята по-малка дъщеря тъкмо се беше омъжила няколко седмици преди да посетя доктора през Май 1998г. Това не беше много приятна визита, но беше визита, за която знаех много добре какъв ще бъде крайния резултат. Като бегач и запален щангист разпознах веднага признаците на херния и посещението ми при доктора. Изобщо незнаех, че тази визита щеше да промени живота ми и вече никога нямаше да бъде същия.

През следващите две седмици ми казаха, че бъбреците ми са понижили функцията си с около 25% и че скоро се налагаше спешна операция на хернията ми. Бях принуден да забавя първоначалната операция на хернията, заради ситуацията с бъбреците. Прогнозата, която ми беше дадена постави сцената на животопроменящите събития, които щяха да ме отведат в посока, за която никога не съм и мечтал. Уроците, които щях да науча, щяха да ме променят по начини, които бяха немислими до този ден. Никога нямаше да бъда същия. Крепостта ми беше разрушена от порой лоши новини. Вътрешната ми крепост беше отнесена и на пръв поглед изглеждаше, че повече никога няма да бъде открита.

Това беше въведението към един от най-животопроменящите моменти в моите петдесет и нагоре години, и началото на едно пътуване, което продължава дори и днес. Странно е как тези крепости, които строим в живота си, могат да рухнат за една нощ. Мислим си, че можем да устоим на всичко, а после се случват неочаквани бури и стените се сриват. Това, което правим в този момент, създава решаващите моменти в нашия живот. Кои сме ние и това, от което сме направени, ни крещи, за да се изкаже и да бъде чуто. Дали ще го чуем или не, свидетелства за нашия характер и поставя сцената за реализирането на тези мечти или за заглушаването им в суматохата

Това за мен не беше травматично или дори плашещо, а беше по-скоро като шамар през лицето, когато не бях съвсем подготвен. Получавали ли сте някога такъв шамар? Шамар, който ви удря право в лицето, когато най-малко го очаквате. Това обикновено се случва, когато не поглеждаме към болезнено доставеното съобщение, че живота завинаги се променя. Имах бъбречно заболяване и буквално загубих дъха си. Крепостта ми се  провали да удържа враговете навън. Стените ми се срутиха, а нашествениците бяха съвсем близо. Бях изправен пред битка, а дори нямах оръжие; или имах?

Беше Юни, 1998г. и тъкмо бях преминал през няколко доста стресиращи месеца. Загубих майка си, тъща си и зет си между първата седмица на Октомври, 1997г. и Коледа. По-малката ми дъщеря тъкмо се беше омъжила през Май, 1998г., а аз тъкмо бях завършил една от най-доходоносните сделки, които бях имал, откакто започнах бизнеса си през 1992г. Ако кажа, че животът ми се беше обърнал с главата надолу, ще бъде преумаляване. Аз просто незнаех от къде по напред да започна - скръбта ми от загубата на обичните ми хора, радостта ми от сватбата на дъщеря ми, въодошевлението, че бизнеса ми най-сетне тръгна нагоре или удара от една животопроменяща болест. Имах да се справям с доста неща, но като гледам назад, осъзнавам че този 8 месечен период щеше да предреши живота ми от този момент нататък. Сега вече знам защо казваме, че всичко се случва с причина. Сега наистина разбирам причината си да бъда в този живот. Бъбречното заболяване ме удари по гърбицата и ме принуди да видя по-ясно това, което трябваше да направя, и че не беше толкова трудно или объркващо, колкото винаги го правех.  Това, което накрая открих беше посоката, която търсех през по-голямата част от живота си, и че тази посока беше право напред. Всички изпитания и трудности, всички борби и неуспехи, всички загуби и привидни провали в живота, както и победите, и щастливите времена, са просто част от живота. Крепостта ми можеше да бъде възстановена, точно като тази крепост от много години назадс. Защо не го виждах преди?

Крепостта на всеки човек бива унищожена в дадени периоди от живота му. Много от тези крепости не са толкова големи или силни, а някои, като моята, не падат толкова лесно, но когато го направят, се нуждаем от план за възстановяване. Трябва да мислим ясно и рационално, и да вярваме в сърцата си, че това е била само една структура. Имала е основа и стени, и стаи, които са били парчета от един добре изживян живот, но не е трябвало да има покрив. Не е трябвало да има таван, който да ни спира. Когато осъзнаем това, ние стоим на пътя си към успеха. Така че, как възстановяваме тези крепости? Проявяваме съобразителност и премисляме нещата.

Забавяме скоростта и анализираме проблема. Прекалената реакция може да бъде смъртта на всеки един добър план.

Действаме. Правим нещо. Отлагането никога не постига нищо.

Логично се придвижваме напред, стъпка по стъпка.

Вярваме, че това е началото на една нова глава в живота, която съвсем спокойно може да се превърне и в най-добрата.

Веднъж прочетох, че никога не е твърде късно да станем това, което сме можели да станем. Не позволявайте на живота да застане на пътя на вашия живот. Нещата не са чак толкова сложни.

Джим Дайнийн





Джим Дайнийн е автор, оратор и писател, който преживява диализа и трансплант, и всичките ги съпровождащи усложнения, по не толкова усложнен начин. Неговата първа книга "Животът Просто Не Е Толкова Сложен" разглежда много стегнато предизвикателствата на живота и пита дали наистина е толкова трудно, колкото го правим ние самите.

четвъртък

Велики БЕЗ Диплома?

Джон Д. Рокфелер

Основателят на Standard Oil и всеизвестен филантроп - Джон Д. Рокфелер, отпаднал от средното училище два месеца преди да се дипломира, предпочитайки да работи, като помощник-счетоводител в една фирма, с производствена комисионна от 50 цента на ден. По времето на смъртта му, личното му богатство наброявало повече от $1,5 милиарда.
_________________________________________________________
Саймън Кауъл

Английският музикален директор, телевизионен продуцент и журито с бодлив език на "Американски Идол" - Саймън Кауъл, не завършил дори 12-ти клас. Вместо това работел всякаква временна работа, докато баща му - директорът на EMI Music Publishing -- не го назначил на работа в пощенската стая на звукозаписната компания.
_________________________________________________________
Абрахам Линкълн

Единият от деветимата президенти, които не са ходили в колеж - Линкълн, се записал за кратки периоди от време в няколко училища в провинцията на Кентъки и Илинойс. Веднъж той заявил, че общото му време прекарано в училище, не се равнява общо дори и на една година. Той започнал да се учи сам на английска граматика на 23 годишна възраст, и винаги казвал, че съжалява, че не е получил по-официално образование.
_________________________________________________________
Майкъл Дж. Фокс
Носителят на Награда Емми и адвокат на Заболяването Паркинсон - актьорът Майкъл Дж. Фокс, се борел с общообразователните науки в  Централното Основно Училище Бърнаби в Канада и бил твърде нисък, за да може да се състезава в любимото си занимание - хокей на лед. Драмата била неговия отдушник, а на 15-годишна възраст той участва в канадския телевизионен сериал "Лео и аз."  На 18г. отпада от средното училище и се мести да живее в Лос Анджелес, където кариерата му излита до небесата почти незабавно.
_________________________________________________________
Шон Конъри
Носителят на Оскар, награден с рицарско звание от Кралица Елизабет II и наричан "най-великият жив Скот," - актьорът Шон Конъри, израстнал в бедност и отпаднал от средното училище, за да може да работи. Работил какво ли не и за кратко се присъединил към войската (от която бил освободен по медицински причини), което било последвано от работа зад кулисите в Кралският Театър през 1951г. Това го накарало да се заинтересува от актьорската дейност, да се занимава с бодибилдинг и да се явява на прослушвания за малки роли.
_________________________________________________________
Хали Бери
Актрисата Хали Бери, която очевидно изпъквала в средното училище, служела като  редактор на училищния вестник, президент на класа и главна мажоретка. Тя продължила напред и се записала в Общественият Колеж Куяхога в Кливланд, но фокусирала по-голямата част от вниманието си върху конкурсите за красота. Тя спечелила титлите за Мис Тийн за цяла Америка и Мис Охайо (и се класирала втора в Мис САЩ). В крайна сметка, тя започнала да натрупва малки актьорски роли и поставила началото на издигането си към звездите.
_________________________________________________________
Бен Афлек
Актьорът и сценарист - Бен Афлек, напуска Университета на Вермонт след първия семестър. По-късно отпада и от Окциденталният Колеж в преследване на актьорската професия, за да се превърне в един от най-скъпоплатените актьори на своето време.

________________________________________________________________
Майкъл Делл
Майкъл Делл - основателят и управителен директор на Dell, Inc., отпаднал от колежа на 19 годишна възраст. Той започнал първата си компютърна компания в колежанското  общежитие, използвайки по-късно печалбите от компанията и няколко семейни заема, за да се разрастне. През 2008г., Форбс поставя Майкъл Дел на №11 в класацията си за 400-те Най-Богати Американци. За 2009г. нетната му стойност е $12.3 милиарда.
_________________________________________________________
Стивън Спилбърг
Стивън Спилбърг е филмов режисьор и продуцент. На Спилбърг му бива отказано приемане във филмовото училище и отпада от Калифорнийският Щатски Университет в Лонг Бийч. Той става един от създателите на DreamWorks - едно от най-големите филмови студиа, продуцирали някои от най-печелившите филмови хитове и носещи Наградата на Академията филми. Спилбърг е класиран на №205 от Форбс през 2009г. в списъка на световните милиардери с нетна стойност от $3 милиарда. 
_________________________________________________________
Марк Цукерберг
Марк Цукерберг - основателят на социалния мрежов сайт Фейсбук и №785 от Световните Милиардери, е на №321 в списъка на Форбс за 400-те най-богати Американци. Роден през 1984г., нетната стойност на Марк била оценена на $1.5 милиарда през 2008г., и е най-младия човек, който някога се е появявал в милиардерските списъци на Форбс. Той развил Фейсбук на една лятна ваканция, след като заел пари от един от създателите на Paypal - Питър Тайл. През 2008г., Майкрософт плащат $240 милиона за 1.6% дял от Фейсбук, което ни кара да вярваме, че сайта се оценява на $15 милиарда.