четвъртък

"Ограничаване на Ефектите от Негативната Среда" от Джак Канфийлд

В един идеален свят, ние напълно бихме се изолирали от негативните среди. Реалността е че не можем напълно да избягаме от тях. Все пак, съществуват стъпки, които можем да предприемем, за да минимализираме нашето излагане на негативното и да ограничим въздействието му върху нас.

Осъзнайте Вашата Реалност
Когато вярваме, че сме принудени да толерираме негативната среда, като примерно съпруг/а, който/която постоянно се оплаква, или работата за някоя компания, чиито стойности не си съвпадат с нашите собствени, ние може да се почувстваме в капан и лишени от надежда. Илюзията, че сме нарочени от негативното, против волята ни, може да увеличи стреса и да депресира настроението ни.
За да повишим чувството за контрол, е важно да осъзнаем, че ние наистина имаме избор във всяка ситуация. Може да имате чувството, че не можете да си позволите да напуснете работата си, защото заплащането и ползите са твърде добри, а работническия пазар е твърде нестабилен. Вместо да подсмърчате над факта, че сте в капан на работата, която не харесвате, осъзнайте че имате избора да напуснете. Вместо това, вие избирате да задържите работата си, защото се радвате на стабилната заплата и ползите, които тя носи. Това простичко прерамкиране на вашата ситуация, успокоява стреса ви и ви кара да се чувствате повече в контрол на нещата.
Когато чувствате, че негативните осъждания се надигат, не се опитвайте да се съпротивлявате. Помнете, това на което се съпротивляваме, упорства! Вместо това, осъзнайте и прегърнете чувствата си. Само правейки това, вие ще бъдете способни да прогресирате до точката, в която ще оставите негативните чувства и осъжданията да си отидат.
Журналът е друг отличен начин да освободите чувствата си. В краят на деня, излейте всичките си негативни чувства и мисли, върху лист хартия. Използвайте "Процесът на Тоталната Истина", описан в "Принципите на Успеха", за да бъдете сигурни, че напълно сте разкопали чувствата си към проблемните ситуации. Негативните чувства са като плевели. Ако не ги  извадите напълно (пр. да ги изкорените), те ще се върнат. Ако желаете, изгаряйте журналите или писмата, които пишете.

3 Съвета За Декомпресия

Когато се намерите постоянно изложени на все същите негативни среди, като офиса ви например, използвайте един или повече от следните средства, за да се декомпресирате и да се центрирате, преди да продължите напред към останалата част от вашия ден.

•   Не слушайте новините, които само добавят негативни изображения и мисли към вашето умствено пространство. Ако commute между офиса и дома си, прекарвайте времето, в което карате, в слушане на успокояваща музика или образователни CD-та. Когато се връщам вкъщи след пътуване до Лос Анджелис, обичам да слушам един комедиен канал. И тъй като прекарвам цялото каране в смях, влизам през вратата, готов да поздравя семейството си, бликащ от ендорфини

•   Създайте си декомпресиращ ритуал, за да си помогнете да се отърсите от негативната среда. Примерно, разходете се след работа, прекарайте няколко минути в медитация, или правете йога. Няколкото минути инвестирани в подхранване и успокояване на самите себе си, ще бъдат възнаградени със спокоен и щастлив остатък от деня.

•   Не използвайте алкохола, като начин да се отпуснете. Алкохолът отпуска вашите задръжки, което означава че всеки стрес и неразрешен гняв, който носите, ще  избие навън по-лесно. Невинните жертви на вашите атаки, ще бъдат хората, които най-малко заслужават вашия гняв: вашето семейство и приятели.

Добавяйте към Вашата Среда

Има много ситуации, в които сте неспособни да контролирате средата. Въпреки това обаче, това не означава, че трябва напълно да се откажете. Огледайте се отново, за да видите какви малки стъпки бихте могли да предприемете, за да създадете по-хранителна и подкрепяща среда.

Примерно, ако културата във вашия офис клони към негативизъм, закачете на работното си място мотивиращи знаци или изберете снимка за скрийнсейвъра на компютъра си, който ви разведрява и ви успокоява. Направете една бърза разходка на обяд, за да се свържете отново с природата, или затворете вратата на офиса си за няколко минути прекарани в дишане и медитация, вместо да клюкарствате на чаша кафе.

И накрая, стремете се да бъдете колкото се може по-позитивни. Откажете се от оплакването и обвиненията, и потърсете най-доброто във всяка ситуация. Не само, че ще привлечете други позитивни хора в живота си, но може да се превърнете и в маяк, който вдъхновява другите също да променят отношението си.

сряда

"ПЕТДЕСЕТ-ЦЕНТОВ УРОК ПО УПОРИТОСТ" от Наполеон Хил

Скоро след като Мистър Дарби получил степента си от "University of Hard Knocks", и решил да печели от опита си в бизнеса със златната мина, той имал добрия шанс да присъства на една случка, която му доказала, че "Не" не е задължително да означава не.

Един следобед той помагал на чичо си да мели жито в една старомодна мелница. Чичото управлявал една голяма ферма, на която живеели няколко цветнокожи фермера.

Тихичко, вратата се отворила, и едно малко цветнокожо дете, дъщерята на един от земеделците, влязло вътре и застанало близо до вратата. Чичото го погледнал и грубо й изръмжал: "Какво искаш?"
Смирено, детето отговорило: "Мама каза да й изпратите петдесет цента."
"Няма да го направя", - сопнал се чичото, "Сега бягай вкъщи."
"Да, сър." - отговорило детето. Но не помръднало от мястото си.
Чичото продължил със своята си работа, и бил толкова зает, че не обърнал достатъчно внимание, за да забележи, че детето не си е отишло. Когато погледнал нагоре и го видял да стои там, той му извикал: "Казах ти да си отиваш вкъщи! Сега заминавай, или ще обърна края."
Малкото момиченце казало: "Да, сър." но не помръднало и сантиметър. Чичото пуснал чувала със зърно, който бил на път да изсипе в мелницата, грабнал една тояга, и тръгнал към детето, с изражение на лицето, което предвещавало проблем.

Дарби спрял да диша. Бил сигурен, че ще стане свидетел на убийство. Той знаел, че чичо му имал страховит нрав. Той знаел, че цветнокожите деца не би трябвало да противопоставят на белите хора в тази част от страната. Когато чичото достигнал мястото, на което стояло детето, то бързо направило крачка напред, погледнало го в очите, и извикало с цялата сила на гласа си, "МАМА ТРЯБВА ДА ПОЛУЧИ ТЕЗИ ПЕТДЕСЕТ ЦЕНТА!"

Чичото спрял, погледнал го за минута, после бавно оставил тоягата на земята, бръкнал в джоба си, изкарал половин долар, и му го дал.

Детето взело парите и бавно се отдръпнало назад към вратата, без да сваля и за момент очите си от човека, който току-що беше победило. След като детето си заминало, чичото седнал на една кутия и гледал през прозореца в пространство повече от десет минути. Той размишлявал върху ударът, който току-що бил получил.

"НА МЕТЪР ОТ ЗЛАТОТО" Наполеон Хил

Една от най-честите причини за провала, е навика на човек да се отказва, когато е поразен от временен провал. Всеки човек е виновен за тази грешка в даден момент от живота си.

Един от чичовците на Р. Ю. Дарби, бил завлядян от "златната треска" в дните на надпреварата за злато, и затова заминал на запад, за да КОПАЕ И ДА ЗАБОГАТЯВА. Той никога не бил и чувал, че от мозъците на хората е изкопано повече злато, отколкото някога е изкопавано от земята. Той заявил намерението си и заминал да работи с кирка и лопата. Пътят бил тежък, но жаждата му за злато била непоклатима.

След седмици упорит труд, той бил възнаграден с откриването на искрящия благороден метал. Нуждаел се от машина за да изкара метала на повърхността. Тихичко, той покрил мината, запаметил стъпките до дома си в Уилямсбърг, Мериленд, казал на роднините си и на няколко съседа за "попадението." Заедно те събрали парите за необходимата машина и я превозили. Чичото и Дарби се върнали обратно на работа в мината.

Първата кола със злато била изкопана и превозена до топилната пещ. Приходите доказали, че притежават една от най-богатите мини в Колорадо! Още няколко коли от това злато и дълговете им щели да бъдат ликвидирани. Тогава щял да дойде и големият удар от печалбите.

Пробивала надолу машината! Изкачили се нагоре надеждите на Дарби и Чичото! Тогава нещо се случило! Златната жилка изчезнала! Били стигнали до края на дъгата, а златното гърне вече не било там! Те продължили да копаят, опитвайки се отчаяно да напипат жилката отново - но безполезно.

Най-накрая решили да се ОТКАЖАТ.

Продали машината на някакъв загубеняк, за няколко-стотин долара, и хванали влака обратно за дома.

Някои "загубеняци" са глупави, но не и този! Повикал той един инженер-миньор да погледне мината и да направи някои изчисления. Инженерът подсказал, че проекта се е провалил, защото собствениците не били запознати с "подвеждащите линии."

Изчисленията му показали, че жилката ще бъде открита САМО НА МЕТЪР ОТ МЯСТОТО, НА КОЕТО ДАРБИ СПРЕЛИ ДА ПРОБИВАТ! И точно там било и открито!

"Загубенякът" получил милиони в злато от мината, защото знаел достатъчно, за да потърси експерт, с който да се консултира, преди да се откаже.

Повечето от парите, които отишли за закупуването на машината, били осигурени посредством усилията на младия тогава Р. Ю. Дарби. Парите дошли от неговите роднини и съседи, заради вярата му в него. Той изплатил и последния долар, въпреки че му отнело години да го направи.

Дълго след това, Мистър Дарби компенсирал загубата си много пъти, докато не направил откритието, че ЖЕЛАНИЕТО може да бъде превърнато в злато. Това откритие дошло, след като се захванал с бизнеса за продажби на застраховки-живот.

Помнейки, че е загубил огромно състояние, защото е СПРЯЛ на метър от златото, Дарби извлякъл полза от опита си в избраната от него работа, посредством простичкия метод да си казва: "Спрях на метър от златото, но никога няма да спра, защото хората ми казват 'не', когато им предлагам да си купят застраховка."

Дарби е един от по-малката от 50 души група, които продават застраховки за повече от милион долара годишно. Той дължи "способността си да се задържа" на урока, който научил от "способността си да се отказва" в бизнеса със златната мина.

Преди успехът да дойде в живота на който и да било човек, той със сигурност ще се срещне с голямо количество временно поражение, и, вероятно, малко провал. Когато поражението завладее човека, най-лесното и най-логично нещо, което може да направи, е да се ОТКАЖЕ. Точно това е нещото, което по-голямата част от хората правят.

Повече от петстотин от най-успелите хора, които тази страна е познавала някога, разказаха на автора, че техните най-велики успехи са дошли само на една стъпка отвъд точката, в която поражението ги е завладяло.

Провалът е един мошеник, с чувство за ирония и лукавство. Той изпитва огромно удоволствие да отнема равновесието на този, който почти е достигнал успеха.

вторник

"Силата на Уверенията" от Луис Л. Хей

Днес е вашият ден да започнете да създавате радостен и изпълващ живот. Днес е денят да започнете да освобождавате всичките си ограничения. Днес е вашият ден да научите тайните на живота. Вие можете да промените живота си към по-добро. Вие вече притежавате инструментите вътре във вас да го направите. Тези инструменти са вашите мисли и вашите вярвания.

Всяка мисъл, която мислите, и всяка дума, която казвате, е едно уверение.  Целият ни себеговор, нашия вътрешен диалог, е поток от уверения. Вие утвърждавате и създавате преживяванията в живота си с всяка дума и мисъл. Много от нещата, които обикновено казваме и мислим, са доста негативни и не създават добри преживявания за нас.

Трябва да променим мисленето и говора си към позитивни модели, ако искаме да променим живота си. Уверението е началната точка по пътя към промяната.

Хората често питат: "Как да започна да утвърждавам доброто? Къде започвам?"

Препоръчвам ви да започнете да си правите списъци. Направете отделна страница за всяка тема, като любовта, семейството, здравето, просперитета, "аз". Напишете най-отгоре на всяка страница: "Какво Вярвам За Любовта" (или друго заглавие). После, напишете всяка мисъл, която ви идва по тези теми, както негативна, така и позитивна. Ще видите една много ясна картина на вярванията си.

Следващата стъпка е да вземете всяко негативно твърдение и да го превърнете в позитивно уверение. Щом веднъж това е направено, добавете това уверение: ВСИЧКИ МОИ ПОЗИТИВНИ УВЕРЕНИЯ, СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ИСТИНА ЗА МЕН!

Правенето на уверения е съзнателния избор да мислите конкретни мисли, които ще създадат позитивни резултати в бъдещето. Те създават началната точка, която ще ви позволи да започнете да променяте мисленето си.

Утвърждаващите твърдения отиват далеч отвъд реалността на настоящето в създаването на бъдещето, посредством думите, които използвате в сегашния момент. Когато избирате да казвате: "Аз съм проспериращ." вие може и в действителност да имате много малко пари в банката в този момент, но това което правите е че вие посявате семената за вашия бъдещ просперитет.

Всеки път щом повтаряте това твърдение, вие препотвърждавате семената, които сте посадили в атмосферата на вашия ум. Затова вие искате тази атмосфера да бъде щастлива. Нещата растат по-бързо в богатата и наторена почва.

Когато промените мисловния си процес, тогава всичко в живота ви също ще се промени. Ще бъдете удивени и приятно изненадани да видите как хората, местата, нещата и обстоятелствата могат да се променят. Не губете време спорейки за вашите ограничения: лоши връзки, проблеми, болест, бедност и т.н. Колкото повече говорите за проблема, толкова повече го закотвяте на мястото му.

Научете са да превръщате негативните си уверения в позитивни. Например: "Никога нямам достатъчно пари" се превръща в "Парите идват в живота ми изобилно."

Уверенията са решения, които ще заменят всеки проблем, който може и да имате.
Когато и да имате проблем, повтаряйте отново и отново:
"Всичко е наред. Всичко работи за моето най-висше добро.
От тази ситуация ще излезе само нещо добро. На сигурно място съм."

Това простичко уверение ще създаде чудеса във вашия живот!


Луис Л. Хей е метафизически лектор и учител, и автор на множество книги, включително и международния бестселър "Можете да Излекувате Живота Си". От повече от 25 години, тя е асистирала на милиони хора да открият и да започнат да използват пълния потенциал на своите творчески сили за личностно израстване и самолечение.

понеделник

"С Какво Ще Се Занимавате След 7 Години?" от Оги Мендоса

Дипломирах се от Средно Училище Бразоспорт във Фрийпорт, Тексас през Май 1972г. Не бях облечен в бели (почести), но все пак се дипломирах.

Това лято, както и предишното лято, работех като докер, товарещ царевица, брашно и зърнени закуски, тежащи между 20 и 70 кг, и кутии със сода каустик, тежащи 400 кг., на товарни кораби пътуващи до други държави в близост до Пристанище Брасос и Доу Кемикъл А2 Док.

Това беше една от най-добре платените работи в района. Това беше една изтощителна, трудна и тежка работа, но по него време я обичах. Баща ми я беше работил почти през целия си живот, тъй като беше добре платена.

Дойде есента, а аз вече бях решил, че не искам да се издържам от работата си на докер. Работата беше несигурна, а когато беше сигурна, тя се полагаше само на онези, които бяха старши, освен ако нямаше прекалено много работа. Съществуваше прекалено малка възможност за по-добра работа, когато остарееш.

Винаги съм чувал, че образованието в колеж ще ти намери по-добра работа, затова реших да опитам. Отидох в близкия Колеж Бразоспорт и си насрочих среща с един съветник.

Влязох в офисът му в уречения час, а той ме попита каква работа или професия ме интересуваше най-много. Бях преминал Авто Механика I & II по време на младшите си и старши години в средното училище, затова го попитах дали Колежа Бразоспорт има програма по авто механика.

Той каза "не". Попитах го дали имат нещо подобно. Той каза, че програмата по Технология на Машинните Инструменти е много сходна и ми я описа.

Бях много заинтересуван и го попитах колко време ще ми отнеме, ако ходя всеки ден. Той каза "4 години." Казах му, че не мога да ходя всеки ден, защото работя (каквато работа излезе).

Попитах колко време ще отнеме, ако ходя извънредно? Той каза "7 години". Бях шокиран. Казах: "Човече, тогава ще бъда стар, ще бъда на 25 години. Не мисля, че ще се получи."

Той ме попита: "с какво каза, че се занимаваш в момента, за да се издържаш?"

Отново му казах, че работя като докер, хвърлям чували и пренасям кутии със сода. Тогава той се наклони към бюрото си, погледна ме право в очите и ми зададе най-забележителния въпрос, който никога няма да забравя до края на живота си:

"АКО НЕ ХОДИШ НА НИКАКВИ УРОЦИ, С КАКВО ЩЕ СЕ ЗАНИМАВАШ СЛЕД 7 ГОДИНИ, БРОЕНО ОТ СЕГА?"

Тези думи ме удариха, като цял тон тухли! Смутено му казах, че ще правя същото нещо. Записах се за уроците още в този момент.

Тези пророчески думи вдъхновиха много от роднините и приятелите ми. Слънцето ще изгрее и ще залезе 365 дни в годината. Това, което изберете да направите междувременно, ще предреши много от нещата в живота ви.

Самата история вдъхнови роднините и приятелите ми да осъзнаят една стара, колкото човечеството, истина: Времето и без това ще мине, а времето не чака никой.

Години по-късно, разказах тази история на един колега. Той се вдъхнови толкова много, че продължи напред и взе 3 различни дипломи по компютри, за по-малко от 7 години! А после каза: "Преди 7 години щях да си казвам: 'ако само имах възможността.'"

ВРЕМЕТО И БЕЗ ТОВА ЩЕ МИНЕ!

Оги Мендоса

неделя

"Артур и Вещицата" Незнаен Автор

Младият Крал Артур бил заловен и хвърлен в затвора от монархът на съседното кралство. Монархът можел да го убие, но бил разчувстван от младостта и идеалите на Артур. Затова му предложил свободата му, но при условие че успее да му отговори на един много труден въпрос. Артур имал година да открие отговора, а ако след година, все още не е успял да отговори, ще бъде осъден на смърт.

Въпросът...? Какво наистина искат жените? Такъв въпрос би оплел и най-знаещия човек, а за младият Артур, това изглеждало, като невъзможно изпитание. Но, тъй като това било по-добре от смърт, той приел предложението на монарха да отговори до изтичането на една година.

Върнал се той в кралството си и започнал да разпитва всички: принцесите, свещениците, мъдреците, а дори и придворния шут. Говорил с всички, но никой не можал да му даде задоволителен отговор.

Много хора го посъветвали да се консултира със старата вещица, и че само тя можела да му даде отговора, който търси.

Но цената щяла да бъде висока, тъй като вещицата се славела из цялото кралство с високите цени, които искала.

Дошъл и последният ден от годината и Артур нямал друг избор, освен да говори с вещицата. Тя се съгласила да му отговори, ако първо той приемел нейната цена.

Старата вещица искала да се ожени за Сър Ланселот, най-благородният от Рицарите на Кръглата Маса и най-близък приятел на Артур!

Младият Артур бил ужасен. Тя била гърбава и грозна, имала само един зъб, миришела на канал, издавала неприлични звуци и т.н. Той никога не бил срещал такова отвратително същество през целия си живот.

Той отказал да принуди приятеля си да се ожени за нея и да носи такова тежко бреме, но Ланселот, научавайки за предложението, поговорил с Артур.

Той му казал, че нищо не би било твърде голяма жертва, в сравнение с живота на Артур и опазването на Кръглата Маса.

В резултат на това, бил определен ден за сватба, а вещицата отговорила на въпроса на Артур по следния начин:

"Това, което жените наистина искат," - отговорила тя..."е сами да бъдат отговорни за живота си."

Всички в кралството незабавно разбрали, че вещицата е разкрила велика истина, и че живота на Артур е пощаден.

Така и станало, съседният монарх дарил Артур със свободата му, а Ланселот и вещицата имали прекрасна сватба.

Часът на медения месец наближил, а Ланселот, подготвяйки се за ужасяващо преживяване, влязъл в спалнята. Но, каква гледка само го очаквала. Най-красивата жена, която някога бил виждал, лежала на леглото пред него. Зашеметеният Ланселот попитал какво става.

Красавицата отговорила, че след като бил така добър с нея, когато се появила, като вещица, тя в замяна ще бъде деформираното "себе си" само през половината време, и красива девица, през другата половина.

Вие кое бихте предпочели? Красавица през деня...или през нощта?

Ланселот се замислил. Красива жена, която да показва на приятелите си през деня, но през нощта, в уединението на замъка му, стара вещица? Или би предпочел отвратителна вещица през деня, но през нощта, красива жена, с която да се наслаждава на прекрасни интимни моменти?

Вие какво бихте направили?

Това, което избрал Ланселот е малко по-долу.

Но...изберете преди да сте погледнали надолу. ОК?

Благородният Ланселот казал, че ще й позволи да вземе решението сама.

Чувайки това, тя му казала, че ще бъде красива през цялото време, защото той я е уважил достатъчно, позволявайки й сама да бъде отговорна за живота си.

събота

"Дипломиране" от Джули Станфорд

След прекъсване от девет години, се върнах към кариерата си (в началото само на половин работен ден), за да открия, че старата ми диплома е заменена с друга квалификация, и да се почувствам по-ниско квалифицирана от по-младите колеги.

Реших да направя нещо по този въпрос, особено след като и аз самата винаги съм чувствала, че трябва да се присъединя към клас за по-висока квалификация, затова се върнах в колежа и взех диплома по сходна тема. После взех следдипломна квалификация и се дипломирах през 1996г. с Магистърска степен. Цялото това време ме изтощи. Работех на пълен работен ден и имах две деца. Без любовта и подкрепата на цялото ми семейство (особено на съпруга ми), никога нямаше да мога да премина през това, а тезисът който написах, се казваше "Връх Еверест." Съпругът ми поемаше домакинската работа, така че да нямам извинения да не уча, и излизаше с децата всяка неделя, за да мога да остана малко на спокойствие и тишина, докато пиша тезиса си.

Не исках да ходя на церемонията по раздаването на дипломите. Исках си просто хартийката, а после да оставя всичко зад гърба си - отново да се захвана с живота си. Съпругът ми обаче настояваше да отида. Каза, че го заслужавам след всичко, през което преминах!! Неохотно се съгласих и поръчах билети. Когато билетите пристигнаха, беше дошъл и един допълнителен билет, и аз небрежно споменах на майка ми. Тя веднага каза: "Защо не поканиш и баща си да дойде?" Помислих си, че не е справедливо да поканя само един от родителите си, но тя каза, че наистина искала той да отиде, и ми обясни защо.

Когато баща ми учел за неговата квалификация през 1940г., битката била голяма. Родителите му не били заможни и той трябвало да си проправи сам път напред, извършвайки ремонти на пътища и всякакъв вид неща, за да осигури пари за обучението си. Срещнал майка ми, докато учел, и двамата се влюбили дълбоко. Когато най-накрая се квалифицирал, той похарчил всичките си останали пари за годежен пръстен за майка ми, затова не можал да си позволи да отиде чак до Лондон, за да получи лично дипломата си. Затова никога и не отишъл на церемонията по връчването на дипломите, и никога не успял да облече робата, която по право му принадлежала.

Бях много щастлива да го поканя да дойде на моята церемония.

Когато влязох в стаята с робите, споменах факта, че баща ми никога не е успял да присъства на собственото си дипломиране, на един от хората, които подаваха подготвените роби. Той ме попита кой е бил университета и коя година. Казах му, а той ме помоли да почакам. Когато се върна, той беше намерил същата униформа, която беше на баща ми, и настоя да ми я заеме без да плащам нищо. Баща ми се почувства малко глупаво в първия момент, но всички ние го убедихме, че е негово право да я облече. А после си направихме и снимки за майка ми. Беше един наистина вълшебен ден, който никога не съм очаквала. Толкова съм щастлива, че съпруга ми настоя да отида.

Синът ми очаква да се дипломира следващата година, и ако Бог даде, планираме да си направим още една снимка, този път тримата заедно.

"Дърварят и Елфа" от Майкъл Джоузефсън

Много отдавна, един дървар спасил живота на един елф, и му било дадено едно желание. Дърварят мислил дълго, и накрая си пожелал всяка една от трите му дъщери да си намери добър съпруг.

Но елфът бил пълен с игри. "Аз откъде да знам какво разбираш ти под добър? Ще им дам съпрузи, но трябва да назовеш само едно качество, и то трябва да бъде същото за всички. Какво ще бъде? Мога да ги направя умни, силни, красиви, богати - само го назови."

Дърварят казал: "Тогава им дай мъже с добър характер."

Елфът не бил свършил с игрите. "А аз как да знам какво е добър характер?"

"Имаш ли деца?" - попитал дърваря.

"Имам." - казал елфът.

"А обичаш ли ги?"

"Повече от самият живот."

"Тогава дай на дъщерите ми този тип мъже, който би дал на децата си."

"Ах," - казал елфът, "тогава ще ти трябват достойни мъже, с добри и любящи сърца. А също ще добавя и здрав разум."

Дърварят бил умен човек и добър баща. Той знаел, че благосъстоянието и щастието на децата му, зависи от качеството на взаимоотношенията им. А качеството на взаимоотношенията им, зависи от качеството на хората, с които са.

Но какво би казал дърварят, ако въпроса бе какво качество би поискал за собствените си дъщери? Като мъдър баща, той отново би поискал добрия характер. Независимо дали е в съпруга ви или във вас, умът, добрия външен вид и парите са донякъде добре, но накрая най-същественото качество на добрия живот е добрия характер.

Това е Майкъл Джоузефсън, напомнящ ви, че характера е от значение.

петък

"ЖИВОТ БЕЗ МАСКА" от Майлс Патрик Йонке

"Обществото е един маскен бал, на който всеки крие истинския си характер, и го разкрива, като се крие." - Ралф Уалдо Емерсон

Позьорът. Това бях почти през цялата част от живота си, що се отнася до въпросите, които смятам да адресирам сега. Повечето хора наистина просто преминават през живота си, спейки. Обществото ни казва, че ако имаме тази кола, ще сме някак си по-добре от другите, че ако живеем в такъв тип къща, ще сме по-добре от другите. Ако носим такъв тип дрехи, отново ще сме някак си по-добре. Но истинската история е че жената или мъжа, прави това само за да се хареса на останалите. Току-що си купих тази кола. Сега харесвате ли ме? Току-що си купих тази къща. Сега харесвате ли ме? Току-що си купих този костюм на Хюго Бос, тези дрехи. Сега харесвате ли ме? Ако наистина се замислите, ние просто искаме да се харесаме на останалите.

От управителя до портиера, ни просто искаме да ни харесат. Всички се борим! Това кара човек да се запита 'кого харесват и защо го харесват." Трябва да е човекът отвътре. Оново нещо, свързано с тях. Това не са активите им, а по-скоро активите им са тези, които те са.

Всеки от нас, всеки отделен човек, съдържа в себе си прекрасна история. Наистина. Всички ние сме деца на Бог. Понякога просто се налага да спрем, да отвърнем, а може би и да престанем да бягаме от себе си. Интересно е колко много хора се опитват да открият Бог. Много от тях се увличат в дадена религия, само за да скочат в друга. В много случаи, те изобщо не търсят Бог. Много се присъединяват към някой гимнастически салон или клуб, да речем. Те просто искат да бъдат около хора, които вероятно имат сходни интереси. Или най-често, просто за да чувстват, че принадлежат.

В живота на повечето от нас, е точно така. Просто искаме да принадлежим! Да бъдем харесвани, нужни или обичани! Ние просто трябва да бъдем истински искрени със себе си и да се замисляме за целта си във всяко нещо, което правим. Богът е във всеки от нас, а не е нещо, което да тръгнем да търсим. Трябва да го потърсим в себе си. И в това се крие отговора. Всеки от нас носи красива история, чакаща да бъде разказана. Всички ние сме способни на най-красивите неща.

Умът е много мощен орган. Алберт Айнщайн каза, че използваме само 10% от мозъка. Бях малко дете, когато прочетох това. Помислих си, че това е печатна грешка, или че просто се обаждат проблемите ми с четенето. Но никога не го забравих, а сега, години по-късно, го разбирам. Повечето хора не искат да мислят.

Томас Едисон написа: "Пет процента от хората - мислят, 10 процента от хората - си мислят, че мислят, а останалите 85 процента по-скоро биха умрели, отколкото да се замислят."

Всички ние, заради медията/обществото, сме настроени да не мислим. Рекламите и медията ни удрят в главите, отново и отново, да бъдем това или онова, и да не мислим. Майка Тереза веднъж каза: "Една от най-големите болести е да бъдеш никой на никой."

Трябва да спрем, и да потвърдим правото си на собственост на нашия живот. Да осъзнаем и да приемем, че щастието не е в притежанията. Щастието лежи в нас. Когато осъзнаем това, започваме да живеем съвсем друг живот. Спокойствие, мир, радост. Живот, който никога не сме смятали за възможен.

МОЯТА ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ: "Изкуството на Интуитивното Действие" от Фил Ивънс

Преди около десет години, дъщеря ми се намираше на около 2500 километра от Нюкасъл, и един ден ми позвъни подсмърчайки, заради една емоционална травма, с която се сблъскваше. Тя беше на около 20 години, в един град, познат като Еърли Бийч в Северен Куинсланд. Попитах я от какво се нуждае най-много в този момент, а тя ми отговори, че се нуждае от моята подкрепа, а прегръдката ми би била най-хубавото нещо, за което би могла да се надява! И тъй като не можех да го направя точно в този момент, я помолих да ми опише какво има около нея (в този момент нямах никаква идея "защо"), и й казах да ми позвъни, ако не се чуем след 30 минути. Помолих я да стои точно там, където беше. Нямах идея как щях да й позвъня, тъй като тя ми се обаждаше от уличен телефон, близо до малък парк, заобиколен от няколко магазина на главната улица на Еърли Бийч.

Добре тогава! И след като затворих телефона, седнах за няколко секунди. Веднага след това в главата ми изскочи един телефонен номер, и въпреки че го разпознавах, това не беше често използван от мен номер. Позвъних на този номер и това беше една жена, която си бе купила къща от мен, преди около 18 месеца, когато работех в недвижимото имущество. Точните ми думи бяха следните: "О, това си ти, Лиз, Нямам идея защо точно ти се обаждам, но дъщеря ми е заседнала в Еърли Бийч, и ми хрумна да ти се обадя да ти кажа. Имаш ли някаква идея защо?"

"Може да е защото синът ми живее там." - каза Лиз.

"Ах, така ли, това трябва да е." - казах аз. "Имаш ли нещо против да ми дадеш номера му, Лиз?"

"Разбира се, че не, и мога само да се надявам, че той би могъл да бъде от помощ!"

Лиз ми даде мобилния му номер и аз веднага се обадих (бяха минали само 5 минути, откакто казах на дъщеря ми, че някак си ще намеря помощ). За щастие, той отговори веднага, и аз му разказах историята за това кой съм и защо съм му позвънил.

Описах му дъщеря си; къде стоеше; и че се нуждае от емоционална подкрепа, ако би имал сърце да помогне толкова неочаквано. "О, да, мога да я видя." - каза той..."тя е точно от другата страна на улицата, на която аз съм застанал!" Той пресече улицата и каза на дъщеря ми, че баща й го изпраща!

Представете си само...тя едва не припадна: само 10 минути бяха изминали, откакто ми беше позвънила! Мисля, че тя каза нещо от рода на: "Уау, татко наистина задобрява в тези работи!" Тя бе отведена на безопасно място; нахранена и подкрепена; получи храна и легло за няколко дни; а също и пари, за да стигне там, където трябваше да бъде.

Това е интуицията в най-добрата й форма!

Може да бъдат спасени няколко живота, ако хората можеха да прегърнеха ползата от интуицията, и се научеха да й се доверяват.

Помнете: "Това, което другите правят или казват, е техен проблем; как реагираме, или не, е наш проблем!"

Фил Ивънс

сряда

"Знаете ли Как да Медитирате?" от Джон Ассараф

How to MeditateМедитацията е един от най-добрите начини да постигнете майсторство над вселенския закон на привличането, и да внесете повече изобилие в живота си. Понякога, обаче, не изглежда толкова просто. Примерно, да попитате някого "как медитираш?" е все едно да го попитате "как се стига до Карнеги Хол?"
Съществуват много, наистина много и различни начини да постигнете същата цел - всеки от които става все по-лесен с практиката. Тук накратко ще дискутирам някои от най-общите медитативни техники, които можете да използвате, за да привлечете изобилие, да спрете да отлагате и т.н. Опитайте ги всичките и открийте коя работи най-добре за вас.

Да се Научим Как да Медитираме

Ако наистина искате да извлечете колкото се може по-голяма полза от самолечението, което медитацията внася в живота ви, съществуват няколко неща, които трябва да имате предвид. Най-важният елемент във всеки медитативен стил е дишането. Ще вдишвате бавно и дълбоко през носа си, ще задържате за момент дъха си, а после възможно най-бавно ще отпускате въздуха си през устата, стягайки корема си, за да избута въздуха през гърдите.

Друг ключов елемент във всяка медитация, е фокуса - подобно на общия фокус, ние трябва да успеем да си употребим в живота си вселенския закон на привличането. По природа умовете ни задържат мислите само за секунда или две, а после се придвижват нататък, което разбира се означава, че се разсейваме лесно. Медитацията е ефективна само, когато можем да предоставим нашата собствена самопомощ и когато блокираме менталното си "пърхане". Това определено е едно заучено умение, което с практиката става все по-лесно.

Ето още няколко медитационни съвета, които ще споделя, за да я превърнете в рутинно действие. Определете конкретно време всеки ден за медитация, като преди и след това преглеждате таблата си на визията. Спрете да отлагате, и, ако е необходимо, го впишете в графика си. Изберете тихо и удобно място, където да седнете. Махнете от мястото всичко, което ви разсейва (като примерно намалите мобилния си телефон и оставите кучето навън). Понякога е приятно да си пуснете CD с успокояваща музика или звуци от природата. Това може да подскаже на мозъка ви, че е време да влезе в режим на медитация.

Що се отнася до медитативните техники, аз препоръчвам следните четири техники: покоят, потока, центрирането и празнотата.

Нека набързо обясня тези техники:

ПОКОЯТ: Тази конкретна техника, изисква фокус на визията ви върху една точка, докато достигнете небезизвестния "празен поглед" (или, ако очите ви са затворени, един вид вътрешно излизане от пространството). Можете да се взирате в една точка в стената, в пламъка на свещта, или в религиозни, или духовни обекти. Можете също да се фокусирате и върхо нещо звуково, като напев или камбанен звън.

ПОТОКЪТ: Тази медитативна техника прилича много на тази описана по-горе, с изключение на това, че ще се фокусирате върху обект, който се движи - като водопад, собственото ви дишане, или нещо звуково, като барабаненето.

ЦЕНТРИРАНЕТО: Тази техника приема много различни форми, но ултимално се стреми да повиши съзнателността ви за вашето място в света. Центриращата медитация може да бъде както външна (истинска), така и вътрешна (въображаема), но намерението е да закотвите перспективата си в центъра на едно живо изображение, в което дори най-малкия детайл е забелязан. С тази техника, вие ще влезете в медитативното си пространство, а после ще си позволите да приемете външния шум или мисълта. Това може да бъде страхотна техника за начинаещите, ако намирате за трудно да затихнете ума си и да се концентрирате. Отговаряйки на "разсейките" и всмуквайки се в тях, вие ги обезоръжавате и отнемате властта им.

ПРАЗНОТАТА: Тази техника е нещо като антитеза на горепосочените три техники. Както посочва и самото й име, тук няма да мислите за нищо. Няма да имате точка на фокус. Можете да мислите за фокусиране върху "празнотата" или "тишината", но все пак празната медитация се отнася до пълната липса на всякакъв вътрешен или външен фокус. Това може да бъде едно тихо предизвикателство, но се отблагодарява добре и успокоява.

Успех с която и техника да решите да практикувате!

вторник

"Истинската Тайна за Закона на Привличането" от Джон Ассараф

"Вселената обича скоростта. Не отлагайте. Не гадайте. Не се съмнявайте. Когато възможността е там, когато импулса е там, когато интуитивния подтик отвътре е там, действайте! Това е вашата работа. И това е всичко, което трябва да правите." - Д-р Джо Витали

В резултат на филма "Тайната", милиони хора се запознаха с принципа, наречен Закона на Привличането, който обяснява творческия процес, по който невидимия свят ражда обстоятелствата и събитията в нашия живот. Заради тайната, хиляди хора от целия свят ми изпращат е-мейли, пишат ми и ми се обаждат в офиса ми, за да споделят историите за това как разбирането и прилагането на Закона на Привличането е променило живота им. Понякога тези истории са удивителни и често разтърсващи, а обхвата и разнообразието на въвлечените ситуации, са зашеметяващи.

Можете да започнете да използвате силата на невидимия свят, за да създадете вашия идеален живот и дейност. Но ето я и частта, която толкова много хора изглежда са пропуснали. Законът на Привличането не може да работи ефективно, освен ако не следвате също така и Закона на Действието. Ако не вдигнете 'дупетата' си и не направите нещо, не е реалистично да очаквате да се случи нещо кой знае какво.

Знаейки за законът на привличането, аз наистина исках да го използвам и да видя какво ще се случи, затова през 1995г. създадох таблото на визията. Закачих снимки на нещата, които исках да постигна и да привлека - като кола и часовник - върху таблото. Всеки ден седях в офиса си, гледах таблото и визуализирах. Наистина влизах в състояние вече на постигане на исканото.

След като се местихме три пъти, докато се установим в Калифорния, аз отворих кутията, която съдържаше моите табла на визията. Отворих кутията, която бях запечатал преди пет години, а на едно от таблата стоеше една снимка на къща, която бях отрязал от едно старо копие на списание "Мечтани Домове". Когато я отрязах от списанието, нямах представа къде се намира или колко струва. Но нямаше грешка! Това беше снимка на къщата, в която в този момент стоях. Не подобна на нея. Това беше една уникална къща, разположена върху шест декара, със 188 прозореца, 320 портокалови дървета, 2 лимонови дървета, и още куп други особености. Аз действително си бях купил мечтаният дом и бях го обновил без дори да зная. Бях направо 'издухан'.

Най-сетне разбирах силата на визуализацията. Въпреки, че всичко започва от една идея и кристално ясна картина на това, което искате, вие не можете просто да се шляете наоколо визуализирайки, и да чакате нещата да се случат. Ако всичко, което правите е да визуализирате, то тогава хората с престилките и големите камиони ще дойдат и ще ви вземат мебелите.

Имате работа за вършене!

Визуализирайте и създайте табло на визията. Напишете целите си, а после намерете изображения, които си пасват с целите ви. Използвайте списанията и режете думите и изображенията, които резонират с вас. Моята книга, "Пълният Комплект на Таблото на Визията" е придружена с DVD, образец на таблото на визията и инструменти, които да ви помогнат да създадете това табло на визията, което ще промени положително живота ви!

Почувствайте емоцията. Действайте, сякаш вече притежавате нещата, изобразени на вашето табло на визията - къщата, колата, или бизнеса ви. Кажете: "това вече е мое." Заявете целите си в сегашно време, все едно вече сте ги постигнали.

Повторение. Гледайте изображенията върху таблото на визията ви, отново и отново. Повтарянето на визията, съчетано с вашите асоцииращи емоции, ще развият силата ви да визуализирате и да предприемете действие, за да постигнете целите си.

Куейкърите имат един израз: "Когато се молиш, движи краката си." Един друг израз казва: "Ако ще се молите за картофи, по-добре си пригответе една мотика."

С една дума - ДЕЙСТВАЙТЕ!

Отговорът за вас: Масивното действие, се равнява на масивни резултати.

понеделник

"Защо Трябва Да Сте Запознати С Квантовата Физика" от Джон Ассараф

Физици, носители на Нобелови Награди, доказаха извън всякакво съмнение, че физическия свят е едно огромно море от енергия, което примигва и блещука в милисекунди, отново и отново.

Нищо не е плътно

Това е светът на Квантовата Физика.

Те доказаха, че мислите са нещото, което свързва и държи заедно това всепроменящо се енергийно поле в "обектите", които виждаме.

Тогава защо виждаме човек, вместо примигващ куп енергия?

Помислете за филмовата лента.

Филмът е колекция от 24 кадъра в секунда. Всеки кадър е разделен от празно пространство. Въпреки това обаче, заради скоростта, с която всеки кадър заменя следващия, очите ни биват прилъгани да мислят, че виждаме постоянна и движеща се картина.

Помислете за телевизията.

Телевизионната тръба е просто тръба, изпълнена с купища електрони, удрящи екрана по определен начин, създавайки илюзията за форма и движение.

Всъщност това представляват и всички обекти. Притежавате 5 физически сетива (зрение, слух, допир, мирис и вкус).

Всяко едно от тези сетива притежава специфичен спектър (например кучето чува различен звуков обхват, в сравнение с вас; змията вижда различен спектър светлина, в сравнение с вас; и т.н.)

С други думи, вашия комплект сетива, възприема енергийното море от определена ограничена гледна точка и създава от нея изображение. То не е нито завършено, нито акуратно. То е просто интерпретация.

Всички наши интерпретации са базирани изцяло на "вътрешната карта" на реалността, която имаме, а не на реалната истина. Нашата "карта" е резултат от събирателния опит на нашия личен живот.

Мислите ни са свързани с тази невидима енергия и решават какво тя формира. Мислите ви буквално променят вселената частица по частица, за да създадат вашия физически живот.

Огледайте се около вас.

Всичко, което виждате в нашия физически свят, е започнало като идея, идея, която е пораснала, докато е била споделяна и изразявана, която е пораснала достатъчно до формирането на физически обект, посредством няколко стъпки.

Вие буквално ставате това, за което мислите най-много.

Животът ви става това, което сте си представяли, и в което сте вярвали най-много.

Животът буквално е вашето огледало, което ви позволява да изживеете във физически смисъл това, което смятате за своя истина ... докато я промените.

Квантовата физика ни показва, че света не е твърдото и непроменимо нещо, което си мислим, че е. Напротив, той е едно доста течно място, продължително строящо се, използвайки нашите индивидуални и колективни мисли.

Това, което смятаме за истина, наистина е илюзия, почти като магьоснически трик.

За радост, ние започнахме да разкриваме тази илюзия, и най-важното, как да я променим.

От какво е направено вашето тяло?

Девет системи съставляват човешкото тяло, включвайки Кръвообръщението, Храносмилането, Ендокринната Система, Мускулната, Нервната, Репродуктивната, Респираторната Система, Скелета и Пикочния Мехур.

От какво са направени тези неща?

Тъкани и органи.

От какво са направени тъканите и органите?

Клетки.

От какво са направени клетките?

Молекули.

От какво са направени молекулите?

Атоми.

От какво са направени атомите?

Субатомни частици.

От какво са направени субатомните частици?

Енергия!

Вие и аз сме чиста енергийна светлина, в нейната най-красива и интелигентна конфигурация. Енергия, която постоянно се променя под повърхността си, а която вие контролирате изцяло с могъщия си ум.

Вие сте едно голямо звездно и силно Човешко Същество.

Ако можехте да се видите под мощен електронен микроскоп и да направите други експерименти със себе си, щяхте да видите, че сте направени от купчина всепроменяща се енергия във формата на електрони, неутрони, фотони и т.н.

Така е и с всичко около вас. Квантовата физика ни казва, че самото извършване на наблюдение над даден обект, е нещото, което кара този обект да бъде там, където и както го наблюдаваме.

Обектът не съществува независимо от своя няблюдател! Така че, както можете да видите, вашето наблюдение, вашето внимание върху нещо, и вашето намерение, буквално създават това нещо.

Това е научно и доказано.

Вашият свят е направен от дух, ум и тяло.

Всяко едно от тези три неща - дух, ум и тяло - притежава функция, която е уникална за него и не се споделя с останалите. Това, което можете да видите с очите си и да изживеете с тялото си е физическия свят, което би трябвало да наречем Тяло. Тялото е ефект, създаден от причината.

Причината е Мисълта.

Тялото не може да създава. То може само да изживява и да бъде изживявано ... това е неговата уникална функция.

Мисълта не може да изживява ... тя може само да измисля, да създава и да интерпретира. Тя се нуждае от свят на относителността (физическият свят, Тялото), за да се самоизживее.

Духът е Всичко, Което Е, това, което дава Живот на Мисълта и Тялото.

Тялото няма силата да създава, въпреки че дава илюзията, че има силата да го направи. Тази илюзия е причината за голямо объркване. Тялото просто е ефект и няма силата да причинява или да създава.

Ключът с цялата тази информация е 'как се научавате да виждате вселената по-различно, от начина, по който я виждате сега, така че да можете да проявите всичко, което истински желаете.

“Четири Думи, Които Правят Живота Стойностен" от Джим Рон


Докато търсех идеи, принципи и стратегии за предизвикателствата на живота през годините, аз попаднах на четири простички думи, които могат да направят живота стойностен.

Първо, животът е стойностен, ако УЧИТЕ. Това, което незнаете, ще ви нарани. Трябва да учите, за да съществувате, а още повече - за да успеете. Животът е стойностен, ако се учите от вашия собствен опит - негативен или позитивен.

Учим се да правим нещата правилно, правейки ги понякога погрешно. Наричаме това 'позитивен негатив'. Също така се учим и от опита на другите хора, както от позитивния, така и от негативния. Винаги съм казвал, че е жалко, че провалите не правят семинари. Очевидно е, че не искаме да им плащаме, затова обикновено не се въртят наоколо да дават семинари. Но информацията би била много ценна. Щяхме да се научим как някой, който е имал всичко, е сгафил. Да научим нещо от опита и грешките на другите хора е ценна информация, защото можем да научим какво да НЕ правим, без болката от опита и провала.

Учим се от това, което виждаме, така че обръщайте внимание. Учим се от това, което чуваме, затова бъдете добър слушател. Сега, препоръчвам ви да бъдете избирателен слушател. Не оставяйте абсолютно всеки да влиза във вашата умствена фабрика. Учим се от това, което четем, затова учете от всеки източник. Учете от лекции. Учете от песни. Учете от разговорите с хората, които ги е грижа. Винаги продължавайте да учите.

Второ, животът е стойностен, ако ОПИТВАТЕ. Не можете само да учите. Сега трябва и да опитате нещо, за да видите дали можете да го направите. Опитайте се да направите промяната. Опитайте се да направите някакъв прогрес. Опитвайте се да научите ново умение. Опитайте се да научите нов спорт. Това не означава, че можете да направите всичко, но има много неща, които можете да направите, ако просто опитате. Опитайте се да направите най-доброто от себе си. Направете всички усилия. Защо да не дадете всичко от себе си?

Трето, животът е стойностен, ако СЕ ЗАДЪРЖИТЕ. Вие трябва да се задържите от пролетта до жътвата. Ако сте се регистрирали за деня или за играта, или за проекта, доведете го докрай. Понякога се случват 'бедствия'; тогава си струва просто да приключите и край. Но само недейте да спирате по средата. Може да се откажете при следващият проект, но за този, ако сте се регистрирали, доведете го докрай.

И последно, животът е стойностен, ако ви е ГРИЖА. Ако изобщо ви е грижа, вие ще постигнете някакви резултати. Ако достатъчно ви е грижа, вие можете да постигнете невероятни резултати. Бъдете достатъчно загрижени да направите промяната. Бъдете достатъчно загрижени да помогнете на някого. Бъдете достатъчно загрижени да започнете ново начинание. Бъдете достатъчно загрижени да промените всичко. Бъдете достатъчно загрижени да бъдете производител от най-висока класа. Бъдете достатъчно загрижени да отбележите точка. Бъдете достатъчно загрижени да спечелите.

Четири могъщи малки думи: учение, опит, задържане и грижа. Каква ли промяна можете да направите в живота си днес, ако приложите тези думи на практика?

неделя

Сутрешно Вдъхновение

Съществува мислещо вещество, от което са направени всички неща,
и което, в своето първично състояние, се просмуква, прониква и изпълва междинните пространства на вселената.
Мисъл в тази субстанция, произвежда нещото, което е изобразено от мисълта.
Човек може да формира неща в мисълта си, и, внушавайки мисълта си на безформената субстанция, може да предизвика нещото, за което мисли, да бъде създадено.

Мистър Уолъс Д. Уотълс 1910 - Науката на Забогатяването
----------------------------------------------------------------------------
Аз мога да бъда това, което имам ВОЛЯТА да бъда.

Чарлз Ф. Хаанел 1912 - Системата на Майсторския Ключ
----------------------------------------------------------------------------
Вярата, Изгарящото Желание, Упоритостта и Действието, са съставките за Успех.

Наполеон Хил - Мисли и Забогатявай
----------------------------------------------------------------------------
Утвърждение:
Аз съм толкова Щастлив и Благодарен Сега, че .... (попълнете празното поле)

Боб Проктър

петък

МОЯТА "ВТОРА" ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ "От Другата Страна" от Майкъл Т. Смит

Боб се присъедини към нас точно преди Коледата на 2010г. Той беше една бездомна котка, живееща до офиса, където Джини работеше. Тя и колегите й хранеха него и останалите бездомни котки. Времето се застуди. Джини изгуби работата си. "Не мога да го оставя! - каза тя.

Боб дойде вкъщи за Коледа.

Четири месеца по-късно, Боб все още беше с нас. Заведохме го на ветеринар и му поставихме инжекциите. Скоро щеше да бъде кастриран. Междувременно, тъй като Боб не се разбираше с нашата котка, той живееше в гаража през нощта, а в двора - през деня.

Сърцето ми се къса, тъй като той е едно голямо любящо момче. Нуждае се от дом. Надяваме се някой да му намери дом. Ако не, няма да го оставим сам.

Няколко седмици след като нашия дом стана негов, Боб изчезна. Задният ни двор, заобиколен от двуметрова ограда, беше празен. Търсихме го, викахме го, но никъде не можахме да го открием.

Боб си беше отишъл.

Притеснихме се. Той не беше нашата котка, но ние бяхме неговото приемно семейство, докато той си имаше негов собствен дом. Чувствахме се отговорни. Легнах си и започнах да се тормозя. Къде беше отишъл? На следващата сутрин го открих завит на кравай да спи върху един стол на верандата. Той ме поздрави, "Мяу!" и побягна към вратата на гаража за храната си.

Джини и аз проверихме оградата. Нямаше достатъчно големи дупки, през които да може да се промуши. Къде беше отишъл? Как се беше измъкнал?

Отговорът дойде две нощи по-късно. Дворът отново беше празен. Боб го нямаше. Повиках го, чух драскане и го видях как се покатери на върха на оградата и скочи долу в двора.

Бях удивен.

Боб бе изучил двора и бе застанал лице в лице с една стена, която беше дванадесет пъти по-висока от неговия собствен ръст. Остави ли той стената да го спре? Не! Боб знаеше, че в живота има повече неща.

Остави ли Боб стената да го ограничи? Не!

Огледа ли се Боб около себе си, видя ли възпиращата стена, седна ли да плаче? Не!

Боб погледна стената и си помисли, че навън трябва да има повече и по-добро. Той имаше вяра. Боб погледна в бъдещето.

Аз загубих работата си. Джини загуби нейната. Оградата на отчаянието ни заобикаляше. Гледаме я и искаме да седим и да приемем съдбата си, но знаем, че това не е правилно. Трябва да следваме примера на Боб. Трябва да прескочим оградата. Боб го разбра. От другата страна на оградата има повече възможности.

За Автора:
Майкъл Т. Смит е писател в свободното си време, който вярва в споделянето на усмивката, на милата дума и на сълзата. Неговия жизнен опит му е дал специално сърце, което той показва в нещата, които пише.

МОЯТА ПЕТЪЧНА ИСТОРИЯ: "Покоряване на Стълбите" от Джини Дай

Някога оставяли ли сте страхът да ви завладее? Ами, днес ще научите за едно удивително куче, което ми помогна да преодолея моя страх.

Каспиън беше ново допълнение към моя дом. Една сутрин той се появи в предния двор на моята 100 годишна къща. Беше кожа и кости, покрит с кържели, бълхи и възпаления, и рана от прострелване - кльощавото му тяло бе осеяно с едри сачми. Хвърлих един поглед на това патетично животно и му казах, че си е у дома.

Отне седмици ветеринарни обгрижвания, бани и много купички с храна, но накрая той започна да прилича на куче, което щеше да оцелее. Костите му започнаха да се скриват, козината му започна да блести, а той се превърна в моя неотлъчна сянка, за да покаже признанието си, за това че съм спасил живота му. Той винаги беше с мен - освен, когато отивах горе в офиса си.


Домът ми имаше широки дървени стълби, водещи до втория етаж. Каспиън се ужасяваше от тях. Нямаше значение колко неща опитах, за да изградя увереността му, или с колко вкусна храна го съблазнявах, той отказваше да се качи по тези стълби. Той просто се страхуваше и започваше да трепери всеки път, щом се опитвах да го приближа до стълбите. И въпреки това, когато отидех в офиса си, той се изпълваше с отчаяние, че е разделен от мен, лягаше на земята и започваше да скимти и да плаче.

Нямах представа какво бе създало този страх, а още по-малко знаех как да му помогна да го преодолее. След две седмици ежедневни опити, аз най-сетне се отказах. Щом не искаше да се качи по стълбите - така да бъде. Единственият ми начин да се защитя от неговото жално скимтене, беше да усиля музиката всеки път щом се налагше да бъда в офиса си. Когато излизах от офиса си и отивах долу, Каспиън избухваше в бясна радост, че отново сме заедно.

След около месец, изпълнявайки все същия модел на поведение, една сутрин се събудих от някакъв шум. Лежах в леглото, опитвайки се да го идентифицирам.

Цък, цък, цък. Тишина. Цък, цък, цък. Тишина.

Продължи така близо петнадесет минути, преди любопитството ми най-сетне да надделее над желанието ми да стоя под топлите завивки. Хвърлих юрганът си на страна, грабнах една дреха и отидох да разследвам. Когато идентифицирах източника на този шум, аз просто застинах на мястото си, с широко зееща уста.

Видях как Каспиън внимателно се изкачи по стълбите. Цък, цък, цък. Той се изкачи до върха и се обърна, а после тръгна надолу. Цък, цък, цък.

Когато стигна до долу, той се обърна и ме погледна, сякаш искаше да каже, че това наистина не е голяма работа. Мога да го направя!

А после го направи отново, и отново, и отново, поне още 25 пъти - и така повече от 15 минути, откакто отидох да разследвам.

Гледах как увереността му нарастваше с всяко изкачване и слизане по "страховитите стълби." Езикът му висеше навън от радост, а накрая опашката му се въртеше, като триумф над страховете му. Той знаеше, че никога повече няма да се налага да бъде разделен от мен, заради стълбите.

Вече го обичах, но в този ден развих изключително уважение към куража и устойчивостта му. Това ме предизвика да се замисля какво аз бих имал волята да направя, за да преодолея страховете си. Имах ли волята да погледна страха си в очите, а после да извървя стъпките към преодоляването на този страх? Имах ли волята да почувствам страха, а после така или иначе да го направя? Имах ли волята да атакувам страховете си толкова дълго, колкото беше необходимо, за да ги преодолея? Взех много решения през този ден, които ме дариха с много по-богат живот - и има Каспиън, на когото да благодаря за това!

Затова сега отправям същия въпрос и към вас: Имате ли волята да погледнете страховете си в очите, и после да извървите стъпките към преодоляването им? Имате ли волята да почувствате страха, и да го направите така или иначе? Имате ли волята да атакувате страховете си толкова дълго, колкото отнема да ги преодолеете?

Всеки път щом заставате лице в лице със страха, опитвайте се да си спомните за това смело куче, което бе способно да преодолее страховете си с любов и решителност - а после последвайте примера му. Всички ние се страхуваме от нещо в живота си. Не е срамно да се срахуваш. Ключът към победата обаче, е да се изправите директно пред страха си, и да направите каквото всичко възможно да го преодолеете. Можете да оставите страховете си да ви спрат да постигнете всичко, което желаете в този живот, или, можете да последвате примера на Каспиън и да покорите стълбите!

Джини Дай

Джини Дай е Основател и Управителен Директор на "The Ultimate Life Company" - създадена да ви даде сила да изживеете вашия ултимален живот!