сряда

"ПЕТДЕСЕТ-ЦЕНТОВ УРОК ПО УПОРИТОСТ" от Наполеон Хил

Скоро след като Мистър Дарби получил степента си от "University of Hard Knocks", и решил да печели от опита си в бизнеса със златната мина, той имал добрия шанс да присъства на една случка, която му доказала, че "Не" не е задължително да означава не.

Един следобед той помагал на чичо си да мели жито в една старомодна мелница. Чичото управлявал една голяма ферма, на която живеели няколко цветнокожи фермера.

Тихичко, вратата се отворила, и едно малко цветнокожо дете, дъщерята на един от земеделците, влязло вътре и застанало близо до вратата. Чичото го погледнал и грубо й изръмжал: "Какво искаш?"
Смирено, детето отговорило: "Мама каза да й изпратите петдесет цента."
"Няма да го направя", - сопнал се чичото, "Сега бягай вкъщи."
"Да, сър." - отговорило детето. Но не помръднало от мястото си.
Чичото продължил със своята си работа, и бил толкова зает, че не обърнал достатъчно внимание, за да забележи, че детето не си е отишло. Когато погледнал нагоре и го видял да стои там, той му извикал: "Казах ти да си отиваш вкъщи! Сега заминавай, или ще обърна края."
Малкото момиченце казало: "Да, сър." но не помръднало и сантиметър. Чичото пуснал чувала със зърно, който бил на път да изсипе в мелницата, грабнал една тояга, и тръгнал към детето, с изражение на лицето, което предвещавало проблем.

Дарби спрял да диша. Бил сигурен, че ще стане свидетел на убийство. Той знаел, че чичо му имал страховит нрав. Той знаел, че цветнокожите деца не би трябвало да противопоставят на белите хора в тази част от страната. Когато чичото достигнал мястото, на което стояло детето, то бързо направило крачка напред, погледнало го в очите, и извикало с цялата сила на гласа си, "МАМА ТРЯБВА ДА ПОЛУЧИ ТЕЗИ ПЕТДЕСЕТ ЦЕНТА!"

Чичото спрял, погледнал го за минута, после бавно оставил тоягата на земята, бръкнал в джоба си, изкарал половин долар, и му го дал.

Детето взело парите и бавно се отдръпнало назад към вратата, без да сваля и за момент очите си от човека, който току-що беше победило. След като детето си заминало, чичото седнал на една кутия и гледал през прозореца в пространство повече от десет минути. Той размишлявал върху ударът, който току-що бил получил.

Няма коментари:

Публикуване на коментар