петък

"ЖИВОТ БЕЗ МАСКА" от Майлс Патрик Йонке

"Обществото е един маскен бал, на който всеки крие истинския си характер, и го разкрива, като се крие." - Ралф Уалдо Емерсон

Позьорът. Това бях почти през цялата част от живота си, що се отнася до въпросите, които смятам да адресирам сега. Повечето хора наистина просто преминават през живота си, спейки. Обществото ни казва, че ако имаме тази кола, ще сме някак си по-добре от другите, че ако живеем в такъв тип къща, ще сме по-добре от другите. Ако носим такъв тип дрехи, отново ще сме някак си по-добре. Но истинската история е че жената или мъжа, прави това само за да се хареса на останалите. Току-що си купих тази кола. Сега харесвате ли ме? Току-що си купих тази къща. Сега харесвате ли ме? Току-що си купих този костюм на Хюго Бос, тези дрехи. Сега харесвате ли ме? Ако наистина се замислите, ние просто искаме да се харесаме на останалите.

От управителя до портиера, ни просто искаме да ни харесат. Всички се борим! Това кара човек да се запита 'кого харесват и защо го харесват." Трябва да е човекът отвътре. Оново нещо, свързано с тях. Това не са активите им, а по-скоро активите им са тези, които те са.

Всеки от нас, всеки отделен човек, съдържа в себе си прекрасна история. Наистина. Всички ние сме деца на Бог. Понякога просто се налага да спрем, да отвърнем, а може би и да престанем да бягаме от себе си. Интересно е колко много хора се опитват да открият Бог. Много от тях се увличат в дадена религия, само за да скочат в друга. В много случаи, те изобщо не търсят Бог. Много се присъединяват към някой гимнастически салон или клуб, да речем. Те просто искат да бъдат около хора, които вероятно имат сходни интереси. Или най-често, просто за да чувстват, че принадлежат.

В живота на повечето от нас, е точно така. Просто искаме да принадлежим! Да бъдем харесвани, нужни или обичани! Ние просто трябва да бъдем истински искрени със себе си и да се замисляме за целта си във всяко нещо, което правим. Богът е във всеки от нас, а не е нещо, което да тръгнем да търсим. Трябва да го потърсим в себе си. И в това се крие отговора. Всеки от нас носи красива история, чакаща да бъде разказана. Всички ние сме способни на най-красивите неща.

Умът е много мощен орган. Алберт Айнщайн каза, че използваме само 10% от мозъка. Бях малко дете, когато прочетох това. Помислих си, че това е печатна грешка, или че просто се обаждат проблемите ми с четенето. Но никога не го забравих, а сега, години по-късно, го разбирам. Повечето хора не искат да мислят.

Томас Едисон написа: "Пет процента от хората - мислят, 10 процента от хората - си мислят, че мислят, а останалите 85 процента по-скоро биха умрели, отколкото да се замислят."

Всички ние, заради медията/обществото, сме настроени да не мислим. Рекламите и медията ни удрят в главите, отново и отново, да бъдем това или онова, и да не мислим. Майка Тереза веднъж каза: "Една от най-големите болести е да бъдеш никой на никой."

Трябва да спрем, и да потвърдим правото си на собственост на нашия живот. Да осъзнаем и да приемем, че щастието не е в притежанията. Щастието лежи в нас. Когато осъзнаем това, започваме да живеем съвсем друг живот. Спокойствие, мир, радост. Живот, който никога не сме смятали за възможен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар